Колко са плахи ръцете ни
- носещи спомени за безсилие,
с пръсти изтръпнали и студени

Тъжна е любовта им-неписана.
Като в старо поверие.
Тъмна ги веда орисала

Обичай ме неволно - без да искаш!
Калейдоскопно ме разгръщай във очите си!
А любовта ти - като бяла,чиста риза

На слънцето пред огнената власт
земята тръпне цяла покорена
и природата запява сякаш с глас,

Тя се казва Незнам.
Етерна и безмълвна е.
С прозрачни пръсти

Пунктирана от немите звезди,
нощта в прозорците ми се наведе.
Очакван сън очите ми плени,