Искам движението по Пътищата на Света
да е регулирано правилно,
за да мога да пускам моята Нежност

Светът го заболя от твойто раждане-
бе тесен тазът за Всемирната любов.
Но ти дойде, с надеждата да го засаждаш

Ти си с облачен фрак,
аз размятам волани от дъжд и мъгли.
Да оставим тези мрачни костюми!

Ти си ми принцът на белия кон,
който знам, че няма да дойде.
Ти си ми вятърът недгонен,

С подгъната пета, във коридора,
с разнищени шевица и помпон,
светът ми е едни и същи хора

Две големи снежинки
се стопиха в очите ми,
но не тях ще ти дам. Не тях...