Познах те... Ти си Щастието, нали?
Понякога ме дърпаш за ръкава...
Прости ми, че тъй рядко те разбирам,

Не ме търси по улици безлюдни,
не ме търси сред шумните тълпи!
До мен да стигнеш не е трудно

Когато във очите ми се стъмни,
когато нещо в мен заплаче,
след празно без любов осъмване,

Не се обръщай! Стръмно е надолу.
Нагоре стълбите се крият в дим.
А знаем вече там- под нас, какво е

Две чаши, музика и свещи.
И ние с тебе- с празните очи.
Поканили сме Старата на среща

Точно в седем, докато гравитирам сляпо и разпиляно да безтегловност около себе си, малката часова стрелка пронизва оста ми с презумпция- идеята за мене. Достатъчен повод за раждане.
Побелели от болката пръсти бавно отпускат диафрагмата ми...

По въженият мост на календара
се спусна лятото- небесен гурбетчия.
Усмихна се, запя земята стара,

Тя стои денонощно на своя ъгъл на улиците " Възраждане" и " Възкресение" , с прокъсано вретище, съвсем боса, с големи слепи очи- тъмни прозорци, покрити с паяжина.
Когато говори, закрива с ръка устата си, за да не се виждат ръбовете на зъ...

В началото бях само тъмнина
и хаос от божествени частици.
Ти каза: " Виждам в тебе светлина."

Осмелиш ли се да обичаш някого
повече от живота си грешен
и през себе си тръгнеш нататък,

Песента й се лееше от хълма.Обгръщаше долината,завихряше се над дърветата,спускаше се към реката и отново се издигаше към здраченото небе.Мелодията навяваше лека тъга,а всеки трептящ звук докосваше нещо дълбоко в душата.
Беше някаква мног...

Не казвайте на тишината да мълчи!
И без това блестящо симулира
докато нечие страдание крещи