Ти отгледа моята любов.
Беше малка, недохранена и бледа.
Късно -есенна и нощна. Бяла сова.

Трябваше да избера перон,
преди бездруго в облаци да се е скрило
и някой дълъг дъжд да го прогони.

 
Червен, сред прашна купа, изсъхва кръгъл нар.
До скоро тъй претрупана пред стария олтар

Отмина този край, а лампите не светват.
Стаила дъх, земята една сълза преглъща.
Примигващи субтитри- звездите по небето,