Излезе от банята и погледна към Ник.Още се излежаваше по корем на леглото."Реанимирам след теб"-както обичаше да казва.
Сложи си бельо,разреса и подсуши косата си,за да не се сплете и се метна върху него.
-Ооох!-явно го стресна,но се смееше.Обърна се по гръб и я придърпа върху себе си.- Това...беше...много...неразумно от..твоя страна...Колкото и изтощен да съм,щом ме докоснеш,отново те желая...
-Не си познал тоя път.Ставаш...
-Обичам глезените ти...Виж как ги обхващам с пръсти...
-И аз обичам да рисувам по тебе...Ето...- започна да чертае с пръст гърдите му -Това тук...е "Острова на изкъпаните"...А това...съм аз...седя си кротичко и те чакам да дойдеш с лодката си от "Острова на къпещите се"...да ме вземеш и ...да ме отведеш на Неизбежния купон...А това..е същата стая след Неизбежния купон...Ау!Погледни! -посочи му въображаемата стая,която бе "нарисувала" -Ще счупиме и другата нощна лампа...
Преобърна я под себе си и се вгледа в очите й.
-Ще се разсърдят ли вашите,ако пропуснем годишнината от сватбата им?
-Ще се!- разсмя се -Ставай и влизай в банята!
-Знаеш ли,че в едното око фигурите в ириса ти са с формата на звезда,а в другото- на слънце...?- продължаваше да я притиска под себе си и да се взира в очите й.
-Знам...Това е твоята звезда...И ти си слънцето...Пленила съм те в очите си...- очерта с палци веждите му и го целуна по устните -Обичам златните точици в очите ти...Това е единственото злато,за което съм алчна...Ммммм...
Телефона издрънча като изпусната чиния от алпака върху теракота.
-Ааааа...още утре ще сменя тоя гаден апарат!Направо стрес получавам от него...- изстена Ник -Нека го счупя,моля те!
-Ало...Тръгваме...Да...Добре де...Тръгваме! -каза Ели и затвори.-Майка ми...
-Чух...-каза Ник -Сигурно и оня шнорхел под нас е чул...
Целуна я по рамото и се отправи към банята.
Проследи го с премрежен поглед как се отдалечава.Обичаше го толкова много,че понякога се плашеше.Обичаше тялото му,обичаше топлите му кафяви очи,обичаше устните му,обичаше мислите му,обичаше думите му,обичаше гадния му навик да си играе с дистанционното на телевизора и през пет минути да сменя каналите,обичаше стаения смях в очите му,когато я изслушваше "как се изказва неподготвена" за нещо и я дразнеше и иронизираше...Обичаше любовта му към нея,която си личеше във всеки жест,във всеки поглед,начина,по който я караше да се чувства негова...
След около двайсет минути вече пътуваха към вилата на родителите й.
Стана толкова бързо,че не успя да произнесе и дума.Колата пред тях се преобърна и Ник изви настрани,за да избегне удара.Гледаше с широко отворени очи как огромния тир се врязва в тях.Видя фара му пред лицето си.Непоносима,остра болка сякаш я преряза на две и всичко потъна в непрогледен,топъл и лепкав мрак.Когато отвори очи,лежеше отстрани на платното.Разни хора тичаха,крещяха...Две линейки и една полицейска кола бяха спрели отстрани.Движението беше спряно...Когато погледа й спря на тяхната кола,изпищя.Опела им - особено откъм нейната страна,беше смачкан до неузнаваемост.Не можеше да разбере как е успяла да се измъкне?...
Тогава видя Ник.
-Ник!-хукна към него.Вратата откъм него я нямаше.Горната част на тялото бу беше извън колата.Не помръдваше.От носа и брадичката му се стичаше кръв.
-Ник!..Направете нещо!...Моля ви!- крещеше като обезумяла.Двама мъже го измъкнаха от колата и го сложиха на носилка.
-Жив ли е?Кажете ми!Нека видя...Моля ви!
Никой не й обърна внимание.
-Колите тръгват...-единия говореше по радиостанцията на линейката -Пригответе операционна и противошокова...Момчето е с натрошени долни крайници,лека черепно-мозъчна и гръдна травма...Шофьора на тира е с фрактура на десния крак,спукана челюст и охлузвания..Шофьора на реното като по чудо се е отървал със счупена дясна ръка,охлузвания и изкълчвания...Жената е починала на място...
Главата й бучеше,цялата трепереше.Погледна към смачканата кола и видя да изнасят някаква жена...От тяхната кола?!Приближи се като хипнотизирана и си взря...в себе си.Нищо не разбираше.Та тя беше добре!Движеше се...Огледа ръцете,краката си...Нямаше и драскотина...Което всъщност беше абсурдно..В същото време двама мъже натовариха тялото й на носилка и я покриха.В слепоочията й заблъскаха хиляди тежки,хладни чукове.Не можеше да е истина това,което й мина през ума!Пълен абсурд!Мъртва ли беше?Сети се за думите на мъжа,който говореше по радиостанцията:"...жената е починала на място.."
Приближи се бавно до полицейската кола на пътя и потърси отражението си в стъклото.Такова нямаше.В него се отразяваше само изкривената каросерия на тира.Изтича към полицая,който пишеше нещо на предния капак и го задърпа за ръката.Не!Нито я виждаше,нито я усещаше...Истина беше!Обхвана я дива паника.Започна да крещи:
-Хей!...Тука съм...Никой ли не ме вижда?...Никой ли..мамка му!...
Видя как още една линейка отбива и спира отстрани и как понасят тялото й към нея.Без да се замисли,се затича и скочи вътре.Линейката потегли.Отзад бяха само тя и...тя.Погледна към покритото тяло и се изкуши да надникне под чаршафа,но при мисълта за гледката,която щеше да се разкрие пред очите й,се отказа.Усети как я обхваща мощен истеричен пристъп и започна да се смее неудържимо.Плачеше,смееше се и пищеше и...никой не я чуваше.Когато спряха пред болницата,слезе и тръгна след носилката.Сети се за Ник.
-Къде е Ник?Никой ли наистина не ме вижда?Не ме ли чувате?...
Къде ли беше Ник?За миг се поколеба дали да тръгне след "себе си",или да потърси него,но избра второто.По всяка вероятност беше в някоя операционна зала.Засили се да пита една сестра,но се сети,че е безмислено и се запъти към информационното табло.После се обърна и хукна нагоре по стълбите.Обиколи операционните зали на втория етаж,но не можа да открие Ник.Клекна до асансьора и се разплака.От една от операционните изкараха възрастна жена,която, очевидно още беше под упойка.
-Жанче,ти пи ли кафе? - подвикна една от сестрите към жената,която буташе количката.
-Още не съм...Да закарам тая жена в "Реанимация" и ще пия...
"Реанимация"!Ели скочи и тръгна след количката.Когато стигна пред вратите на "Реанимация",видя по другия коридор да се приближава един санитар с количка.Ник!
-Аз...-понечи да каже нещо,но санитаря просто премина през нея.
"Няма ме!...За другите просто ме няма..."-сети се ужасено.Още не можеше да свикне с тая мисъл.За един кратък миг на безумие,й хрумна,че сега може да отиде където си поиска,да гледа,да слуша...Но...само толкова...Наблюдаваше как му включват системата...Главата му беше бинтована,друга система беше включена във вената на врата му...Стоеше безпомощно отстрани и плачеше.И нищо не можеше да направи.Изчака санитаря да излезе и се приближи до Ник.Все още си въобразяваше,че някой може да я види и да я изгони...Да я изгони?!Каква абсурдна мисъл...Гледаше безпаметния Ник и плачеше.Какво ли щеше да стане от тука нататък?Какво щеше да стане с нея самата?Паниката отново я обхвана.Не можеше да приеме мисълта,че няма да живее досегашния си живот.Че Ник няма да я вижда и усещаАми...родителите й?...
-Ха-ха!Ето я!Аз печеля!-изправи глава и видя срещу себе си мъж и жена в сребристи униформи.
-Както винаги - бях права!Дължиш ми вечеря в Тропика на Рака! - каза жената и му се оплези.
-Ами...жени...Първо гаджето,после...всичко останало...Добре де,имаш я вечерята!-каза мъжа.
-Ще бъде чест за...теб.-усмихна му се жената от ухо до ухо и като се обърна към Ели,която ги гледаше втрещено,каза:-Кажи му "мъж" и не го обиждай повече...
-Я се дръж сериозно! - сряза я мъжа,а на Ели каза :-Елена...Време е да ни придружите.
Еле продължаваше да ги гледа нямо и втрещено."Вероятно навлизам в "отвъдния" живот,а изобщо,ама изобщо не съм готова..."
-Не!Не мога да оставя Ник!- възпротиви се Ели -Пуснете ме!
-Ние сме просто редови "придружители" - каза мъжа -Ако имаш някакви възражение,ще ги отнесеш в "разпределителното".
Изведоха я през вратата и тръгнаха по коридора към асансьорите.Срещу тях вървяха двама лекари.
-Помогнете ми!Моля ви!-спусна се към тях,но те просто преминаха през нея.
-Не са ли забавни?-обърна се мъжа към жената и двамата се засмяха.
"Подиграват ми се!"-помисли си Ели.Чувстваше се объркана и безпомощна.Всичко беше толкова неочаквано и ново за нея,а всичко ново я сковаваше.В едно нещо беше сигурна -че не може и не иска да се отказва Ник.Мъжа спомена,че възраженията си можела да изложи в "разпределителното".Е,щеше да ги изложи -мислеше си Ели докато пътуваха с асансьора към...и тя не знаеше към къде.Когато вратите се отвориха,се озова в обширна зала в метално-сив цвят.На едната стена имаше огромен плазмен екран,пред него апаратура с множество бутони и лостове,а отстрани - бюро,зад което седеше късо постригана(по нейна преценка)около петдесет годишна жена.
-Ето ти я...Възразяващата Елена...-обърна се към нея мъжа-А ние отиваме на вечеря.Айде,чао!
Ели дори не видя къде и как изчезнаха двамата.Стоеше и оглеждаше всичко около себе си.
-Хайде,Елена!Идвай да видиме къде ще те настаняваме тебе!-обади се жената зад бюрото.
Да я настаняват?Изведнъж я изпълни такова негодувание и такъв див бяс...Не можеше просто така да я разделят от Ник и семейството й!Не!
-Не можете да постъпвате така!Не е честно!-разкрещя се Ели-Защо?Защо когато човек е щастлив,когато обича хора,които също го обичат,трябва да се случва това,което се случва с мен?Отказвам да се подчинявам на каквото и да било!...Искам да се върна!Върнете ме!-свлече се на земята и се разрида - Моля ви...-прошепна.
Жената зад бюрото седеше невъзмутимо и разглеждаше безупречния си маникюр.
-Виж какво,миличка...- каза накрая - Не е моя работа да ти разяснявам вселенските закони и причини...Ще ти се обясни и това,но по-късно.Това,което мога аз да ти кажа е,че си въобразявате,че идвайки тук,се лишавате от най-доброто.А всъщност е обратното.Всеки ден идват такива като тебе.Тръшкат се,реват,но скоро разбират,че тука е много по-хубаво...
-Не ...не...-прекъсна я Ели-Няма да споря за вселенските закони и причини.Искам да ви попитам като жена...Тука знаете ли какво е любов?Не мога да се откажа от Ник!И няма да се откажа!Няма!...Ще ви бъда проблемна и в чудо ще се видите с мене!...Трябва да е станала някаква грешка...Моля ви!Направете нещо!
Жената прехвърляше някакви листове,гледаше,сверяваше и сякаш изобщо не я чуваше.
-Виж какво,миличка...Не зависят от мен тия неща...Стой така,да се обадя да видиме къде да те изпращам,защото не мога да намеря указанията и програмата за тебе...
Прекоси залата и мина зад някакъв стъклен параван.Натисна някакво копче на стената и започна оживено да разговаря с някой,като от време на време поглеждаше към нея.След малко дойде и й се засмя:
Според твоите разбирания,си късметлийка...
-Връщам ли се?- скочи Ели и понечи да я прегърне.
-Е-е!Чакай малко!Те така стават тия работи...Просто ти се отваря една възможност...Слушай ме сега много внимателно!Ако успееш в рамките на един Отвъден ден,което се равнява на един миг тукашно време - да успееш да накараш Ник и близките ти да усетят присъствието ти,ще имаш една възможност да се върнеш.Имай предвид,че те няма да те виждат,няма да те чуват и няма да усещат допира ти.За времето,което ти се отпуска,ще можеш да въздействаш само три пъти на материалния свят - да преместиш чаша,или да изпуснеш вестник...Но не и на Ник,или на някой друг.Само върху предмети и само три пъти.Разбра ли всичко?
Ели гледаше като хипнотизирана.
-Да...да...разбрах.-едва успя да каже.
-Добре.Ела сега да видиме как да го направиме...
Хвана я за ръката и я поведе към огромния екран на стената.Седна пред пулта и се обърна към нея:
-Така...Ели...Искаш ли да присъстваш на...
-Не!Не...Не! - сети се какво има предвид-Няма да понеса цялата мъка!Ако може,бих предпочела да не присъствам...
-Добре...Една година по-късно?-погледна я въпросително жената.
-Ами...да.Стига да може..Една година е добре.Ох...много съм объркана.
-Подреди се и се съсредоточи върху това как да ги накараш да усетят,че си до тях.Гледай тука!
Жената натисна някакви бутони и на екрана се появи като кадър от филм шосе,по което се движеше колата на баща й.Шофираше той,до него седеше Ник,а отзад майка й.Толкова ги обичаше!Говореха нещо,но думите им не достигаха до нея.
-Ето ти...Година и два месеца по-късно - каза жената.
-Къде...
-Връщат се от...Ходили са да ти оставят цветя.
Ели стисна очи и изхлипа.
-Айде стига сега де!-повиши глас жената.-Влизай в кабината-посочи й някаква врата от странно тъмно стъкло отстрани до екрана,която не беше забелязала до сега.
-Когато вратата на кабината се отвори,ще се озовеш в дома на вашите.И запомни!Имаш право да въздействаш на материята само три пъти,без да въздействаш пряко на Ник,или на родителите си!Успееш ли да направиш така,че да усетят присъствието ти,печелиш своя втори шанс.Не успееш ли,оставаш тук.И в двата случая,когато мигът тукашно време изтече,ще видиш вратата на кабината там,където си слязла от нея и веднага ще трябва да се върнеш обратно тук.Е,успех!Върви сега!
Ели влезе в кабината,вратата се затвори със съскащ звук зад гърба й и я обгърна плътен,непрогледен мрак.Не усещаше никакво движение.Когато след малко вратата се отвори,се озова в двора на вилата им.Всичко си беше както преди.И чешмата,която баща й бе направил по настояване на майка й - от големи обли камъни-каквато бе видяла в някакъв манастир и много й беше харесала.И голямата маса под лозницата,със сковани около нея пейки,цветята наредени по первазите на прозорците и тези,които бяха наредени отстрани по стълбите към входната врата.Баща й все мърмореше и се караше на майка й,да им намери друго място,защото все се случваше да срита някое без да иска,или пък кучето буташе някоя от саксиите.Усети как всичко в нея се свива от мъка,болка и чувство на обреченост.Чу ръмженето на автомобилен двигател и като се обърна,ги видя да се прибират.Явно ги бе изпреварила.Когато слязоха от колата и влезнаха в двора,заплака.Заплака със сълзи,които никой не виждаше.Приближи се до тях и прегърна всеки с въздушните си ръце- единствения начин,по който можеше.Вгледа се в любимите си лица - и върху трите личеше отпечатъка на тежка загуба.Периода от година и два месеца не бе успял да направи този отпечатък по-блед.Изглеждаха спокойни,но вече други.Така й се искаше и те да я видят,да разберат,че е при тях в момента и не е изгубена напълно - просто не я виждат.Всичко й беше странно и объркано.Щеше да мисли за всичко това,но не сега.Сега трябваше да ги накара да я усетят.Жената бе споменала за шанс за връщане.Трябваше да успее!
-Ник...Сядай!Ей тука-навънка ще хапнеме.Вили сега ще сложи.Още е хубаво времето-каза баща й -Аз ще ходя да сипна малко винце.Ако нямаш после работа,може да направиме една табла...
-Нямам...-каза Ник и седна до масата.
Отиде при него и обгърна раменете му-доколкото бе възможно това.Толкова силно го обичаше!Толкова силно!Беше облякал любимия й яркочервен суичер с бели букви на гърба и ръкавите,който той самия не харесваше много.Трябваше да направи всичко възможно,за да спечели шанса си!Но какво?С какво да им подскаже присъствието си?"Три неща"-беше казала жената.Но какво да е?Ако просто бутнеше нещо,дали щяха да се досетят,или щяха да го приемат като нещо случайно?Огледа се.Хрумна й да направи нещо с цветята.Те бяха"другите деца"на майка й и нямаше начин да не забележи и най-малката промяна.Винаги беше казвала на майка си,че керамичната саксия с "Дамата и кавалера"ще седи много по-добре върху чешмата,отколкото на перваза на кухнята,където почти не се виждаше,но тя се инатеше -някой щял да я бутне неволно...Дали щеше да успее?Отиде до саксията и я обхвана.Опита да я повдигне,но не успя.После пак и пак,и пак...Нищо.
-Ще успея,мамка му!-вбеси си Ели и стисна саксията.Изпита огромно облекчение,като видя,че я е повдигнала.Погледна към Ник.Беше заровил лице в косата си и не гледаше към нея.Не искаше той да види движещата се саксия.Вдигна я и се втурна към чешмата.Миг преди да я изпусне,успя да я сложи отгоре.След малко майка й изнесе яденето и сервира.Дори изми една чиния с грозде на чешмата,но пак не забеляза цветето.Едва докато се хранеха,погледа й попадна на него
-Господи!-преглътна с мъка залъка си и си взря в цветето.Някой от вас ли премести това цвете там?
Баща й и Ник се обърнаха и погледнаха към цветето.
-Аз не съм...-каза Ник
-Аз също...
-Ели все ме караше да го сложа там...-едва промълви майка й.
-Вили...-баща й взе ръцете на майка й в своите и ги стисна -Понякога наистина ме плашиш.Сърцето ми и без това е разкъсано...Какво си внушаваш пак?Знаела си това и подсъзнателно си я преместила...
-Не...не...Моля ти се!До одеве беше на перваза...Сутринта ги поливах...
Видя как Ник силно стисна очи.Трябваше...Трябваше да направи нещо!Ставаше все по-трудно!
Баща й също бе забелязал изражението на Ник.
-Ник...-каза -Карти,или табла?
-Карти...-каза унило Ник.
-Отивам да ги взема...Ще ми донесеш ли очилата?В жабката на колата са.
Ник се отправи към колата,а майка й продължи да се взира замислено в цветето.
Докато гледаше как Ник върви към колата,трескаво мислеше какво да е второто.Сети се,макар да беше глупаво.Втурна се след него и го изчака да се наведе над жабката и дръпна сенника пред седалката до шофьора.Винаги когато пътуваха и тя беше на тази седалка,го сваляше - хем да не й блести слънцето в очите,хем,както казваше Ник:"да не се изпускаш от поглед и да се "проверяваш" в огледалцето..."
Видя как Ник се стресна и седна вцепенен на седалката.Седеше и гледаше сваления сенник.
-Възможно ли е?...Господи!-едва чуто промълви - Тук ли си....Ели?
Приближи се към него и обгърна лицето му.Толкова го обичаше!Толкова искаше той да знае това!
-Ако си тук...моля те,прегърни ме!-затвори очи и по лицето му се спусна първата сълза.
-Ник!-подвикна баща й- Намери ли ги?
Ник отвори очи и бавно излезе от колата.
-Да..И..мисля...мисля,че тя наистина е тук...
Когато седнаха при майка й,Ник им разказа за сенника
-Дали наистина е тук,Ник?-изхлипа майка й.
-Ох...-въздъхна баща й-цМного ми се иска наистина да е така,ама...
"Моля ви се!Повярвайте!"-молеше се трескаво Ели.Тогава видя стъклената врата на кабината.Трябваше да се връща,а бе направила само две неща.
-Знам,че има някаква сила...Ама точно в тия работи...Отиде ли си човек...
Дано да не повлияеше на Ник и майка й!Видя как вратата на кабината се отваря...Блъсна чашата му с вино и се втурна към кабината.Не успя да види израженията на лицата им и да чуе как майка й казва:
-Тука е...Тя е тук..Ели,миличка...
Когато вратата на кабината отново се отвори пред нея,беше в същата зала с големия плазмен екран на стената.
Жената седеше зад пулта и я очакваше.
-Успях ли?-пристъпи към нея Ели.
.Ммммда...Успя.Получаваш шанса си.Ела насам!-настани я до себе си и натисна няколко бутона -Ето!Това е твоя шанс!
На екрана се появи някаква стая...или по-скоро...кухня?Сякаш гледаше сцена от филм.В кухнята влезе млада жена и се отправи към мивката.Носеше нещо в торбичка...Плодове.Изваждаше ги от плика...
-Нищо не разбирам.-каза Ели.
-Тя е твоя шанс-каза жената-Би могла да се върнеш в нейното тяло.
Ели гледаше втренчено в екрана как младата жена взема един стол и се качва да отвори горния шкаф.Посегна да извади някаква купа,а след нея се посипаха всевъзможни неща.Жената залитна и се стовари на пода,при което очилата й отхвръкнаха настрани.Започна да лази сред разпилените вещи и изпочупени чинии и да ги търси.Ели гледаше невярващо непохватното момиче,което търсеше очилата си,раздърпаната й и неподдържана коса,плетените шарени чорапи на краката й и цялата кочина около нея...
-Това ли е шанса ми?-втренчи се потресено в жената -В тоя шемет ли искате да ме превърнете?
Жената закачи едната си вежда някъде в бретона и пусна свредела на погледа си между очите й.
-Капризничиш ли?-попита я бавно-Както казах,това е шанса ти.Не си длъжна да го използваш.Също така ти казах,че тук ще ти хареса повече,макар сега това да не ти се вярва.
Ели обхвана глава с ръцете си и започна да се люлее на стола като в транс.
-Но това няма да съм аз!Ник няма и да ме погледне...А и нашите..И...кое е това момиче?Как...
-Чакай малко!-прекъсна я жената-Това ще си ти,но в тялото на това момиче.А момичето...Момичето е една умствено изостанала самотница.Родителите й дойдоха преди известно време.Не мога да ти обяснявам всичко сега.Сама е...Две-три съседки й помагат с каквото могат,но общо взето,живота й е несретен.Много страдания е понесла от хорската лошотия,подигравки...С никой не говори.Шанса ти е да се върнеш в нейното тяло,а тя да дойде тук,където ще е по-щастлива.Това е шанса ти.Ще си бъдеш ти,но в тялото на това момиче.А от там нататък си е твой проблем как ще се оправяш с Ник и всичко останало.Решавай!И по-бързо,че няма само с тебе да се разправям.
-Само..искам да попитам...Тя би ли получила този "великолепен"шанс да е щастлива тук,ако аз се откажа от моя?
-Получава го при всички случаи.Тогава и двете ще сте тук.
-Ох...добре..-каза Ели-Щом нямам...
-Хайде!-жената натисна някакъв бутон и вратат на кабината се отвори-Застани там и когато ти кажа-влизаш!
Ели застана до вратата и погледна към екрана.Жената натискаше плавно разни бутони.Видя на екрана как шкафа се отлепя от стената и полита към лазещото по пода момиче.
-Не!-изкрещя Ели и закри очите си.
-Влизай!-кресна й жената.
Ели прекрачи навътре и потъна в непрогледния мрак на кабината.Когато отново отвори очи,лежеше на пода в кухнята на онова момиче до потрошения шкаф.Главата я болеше.Взря се в плетените шарени чорапи на краката си и дълго стоя така.
Когато се посъвзе,се изправи и започна да оглежда всичко около себе си.Хаоса беше тотален.Всичко,което момичето бе наследило от родителите си,беше захабено,окъсано и изпочупено.Навсякъде имаше разхвърляни дрехи,купчини вестници,търкаляха се празни бутилки от безалкохолно,кутии от консервирана храна...На дивана-люшнат на една страна,седеше голям плюшен мечокс едно ухо и ококорени очи,който придаваше още по-абсурден вид на обстановката.Потърси някакво огледало.Не можеше да няма!Намери го закачено в коридора на масивна рамка.В долния му край липсваше едно парче и ако не беше здравата и солидна рамка,може би отдавна да се е срутило цялото.Усещаше как сърцето й лудо се блъска в гърдите.Боязливо пристъпи към него и се взря в "шанса" си.Много щеше да й е трудно да се възприеме.Това беше друг човек.Сигурна беше,че дълго ще се стряска когато види отражението си някъде.Но трябваше да свикне.Отражението й се виждаше замазано и се сети,че момичето носеше очила.Отиде до кухнята и ги намери-като по чудо бяха оцеляли.Сложи ги на носа си и нещата й дойдоха на фокус.Започна детайлно да оглежда новия си образ.Дълга,неподдържана тъмно-кестенява коса,с изтънели и разцъфтели краища,добре оформени вежди,които нямаха нужда от болезнени процедур,големи,светло кафяви очи с поглед на бито куче,правилен нос и плътни устни с доста голям белег на горната устна-личеше си,че е шита...Спусна поглед към тялото "си"- височко беше,със сравнително правилни пропорции.Ако обуеше високи обувки,щеше малко да стърчи над Ник.Мислите се щураха из главата й една през друга-как да намери Ник и да му обясни всичко,но родителите си също...Дали щяха да повярват?Имаше хиляди неща,за които до мисли,но първо трябваше да се приведе в приличен вид.Намери една ножица и пооформи косата си-най-вече,изряза нацъфтелите краища.От очилата нямаше как да се отърве -щеше по-натам да мисли за лещи.Отвори гардероба и започна да търси някакви прилични дрехи.Избора беше плачевен.Накрая с мъка изрови някакви стари дънки и пораздърпана блуза в червено и жълто.Запъти се към вратата да тръгва да търси Ник(реши първо на него да се обади),но се сети,че няма нито документи,нито пари.Доста време й отне,но накрая в едно от ония портмонета,които се носеха на кръста,намери личната карта на момичето и дребни пари.Взе с треперещи ръце картата и се взря в новата си самоличност.Екатерина...Катя...Произнесе го няколко пъти да усети звученето му.На двайсет и осем години-две години по-голяма от Ник и четири от нея...от коя ли "нея"?!Когато погледа й спря на града,направо й призля.Беше на около шестотин километра от нейния град!Изтича до прозореца и погледна навън-напълно непознато й беше всичко.Пъхна картата и парите в джоба на дънките и се почувства като крадец.Мъка сви сърцето й,седна на пода и се нарева.Стореното беше сторено.От сега нататък много неща щяха да са различни,но и нямаше как да не е така.Избърса очилата,изправи се и отиде да търси някакви обувки.Нахлузи едни кецове и излезе.На стълбите се размина с две хлапета,които се опитаха да я препънат и едва не се преби.
-Мърла!Повлекана!Очилатка!-започна да се криви едното.
-Ей,пикльо!Знаеш ли ако те хвана какво ще те направя!Какво си въобразяваш ти?-кресна му Ели и го хвана за яката.После го пусна рязко и продължи надълу по стълбите,докато децата гледаха опулено след нея.
Навън помоли една жена да я упъти към гарата.Трябваше някак да стигне до дома си.До Ник.Парите нямаше да й стигнат за билет,и щеше да се наложи да преодолее срама си и да поиска от някой.Спря една жена и я помоли.Обясни й,че е в затруднено положение,но ако й остави координати,съвсем скоро ще й ги върне.Жената я сряза възмутено и я посъветва да се хване на работа,вместо да проси от хората,които за себе си нямат достатъчно,камо ли за такива като нея.Някакъв дърт мазник с гелосана прошарена коса,който беше чул разговора им,й каза,че ако е малко по-"старателна" към него,ще й даде-дори знаел къде да отидат наблизо...Каза му,че до преди два дни е била в затвора,защото е прегризала тестисите на един такъв като него,показа му зъбите си и се отдалечи.
Спасението й дойде от един друг господин,който беше станал свидетел на всичко.Даде й доре повече,отколкото му поиска,пожела й лек път и се отдалечи смеейки се по пътя си.
Пътува цяла нощ и на сутринта най-сетне стъпи на"родна земя".По това време Ник беше на работа.Реши да се разхожда докато свърши работното му време.Обиколи любимите си места,купи си бургер от съседката им и без да се усети я попита върнала ли се е Криси(която й беше съученичка)от Америка,на което жената беше много учудена.Усети се и смотолеви,че се познават от училище и побърза да си тръгне.Почти целия ден седя в парка на една закътана пейка.Мисли над всички възможни,невъзможни и чудати неща,плака,смя се,пак плака...
Когато наближи време Ник да излезе от работа,се отправи към фирмата.Седна на стълбите и зачака.Доста хора излязоха.Някои от които познаваше,но нямаше как да им се обади-те не я познаваха.Тя вече беше Катя.Трябваше да се придържа към това и да приспособява нещата към новата си самоличност.Не беше необходимо другите да знаят.И без друго,едва ли щяха да й повярват.Достатъчно беше Ник и родителите й да повярват.
Потънала в размисли,едва не го изпусна.Беше я подминал и се отправяше към спирката.За миг я обзе паника.Как и каво да му каже?
-Ник!-някак въпреки себе си извика-Ник!
Ник спря и се обърна.Прималя й от погледа му.Най-обичаните,най-любимите й очи,сега я гледаха дистанцирано.Стоеше и я гледаше въпросително.
-Кажете!Мен ли викате?
Не можеше да му се метне на врата,а това й се искаше най-силно в момента.
-Ник...-приближи се предпазливо-Аз...Много е сложно...Трябва да ти кажа нещо...
-Познаваме ли се от някъде?-попита невярващо Ник,докато оглеждаше длъгнестата млада жена с грозни очила и раздърпана блуза.
-Аз...аз съм Ели -не искаше да го изтърсва просто така,но сякаш само се изплъзна от устните й.
Ник присви очи и стисна зъби.Имаше чувството,че ще я зашлеви през лицето.
-Ако още веднъж повторите това-просъска й през зъби -наистина не отговарям за действията си!
-Ник!Чуй ме!Бяхме заедно...отивахме на вилата на нашите...но стана оная катастрофа...Ник!Моля те!...-хукна след него и се вкопчи в ръката му.
-Вие сте...луда,или болна,или и двете...Не знам и не ме интересува.Но ако не ме оставите на мира,ще извикам някой да ви отведе където трябва.Не се доближавайте до мене!
Издърпа рязко ръката си и забърза към спирката.Видя,че изпусна автобуса,но продължи пеша почти тичайки след него.
-Ник!-вървеше след него и плачеше-Обичам те!
Крещеше и хората ги гледаха,но не й пукаше.
-Обичам те,Ник!Спомни си!-продължаваше Ели-Спомни си!Нарисувах ти два острова и ти казах,че ще те чакам да ме вземеш с лодката,за да ме отведеш на Неизбежния купон...
Видя го как намалява ход и спира.Беше забил поглед в земята и не се обръщаше.
-Помниш ли,Ник?-тя също спря-Помниш ли какво ти обещах?-продължи плачейки -Че след неизбежния купон ще...вероятно ще счупиме и другата нощна лампа?...Обичам те,Ник!Спомни си!Спомни си сенника!
Ник се обърна много бавно и се вгледа невярващо в нея.По лицето му се стичаха сълзи.
-Ели...-почти прошепна прегракнал.
Тръгна към него,но застъпи връзката на кеца си и се сгромоляса в краката му.
-Аз...-смотолеви докато се изправяше -Просто..още не мога да свикна с това тяло...
-Тили си наистина?-Ник продължаваше да се взира в нея.
-Да,Ник...-сълзите се стичаха по лицето й и оставяха тънки,блестящи пътеки.-Аз съм...
Ник се поколеба,след това стисна очи и я сграбчи в прегръдките си.
-Ели...
-Обичам те,Ник...
-И аз те обичам...

в тази история :)

Радвам се, че ти хареса.:) Вдъхновена е от " Къща край езерото". И не само, но главно.
Благодаря ти!

Инди!
Плаках...ти си страшна в проза!Искрени аплодисменти!

Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало! То не е ново, но не си попадала явно на него в Хулите.
Поздрави и прегръдки! Така се радвам на всички, които ми липсват!:)

наистина оригиналната идея ми е позната и отпреди, но ти си я представила по чудесен начин..Много ми харесва...

Благодаря ти!:)
Сърдечен поздрав!:)