Тя се казва Незнам.
Етерна и безмълвна е.
С прозрачни пръсти
бродира звездата си
върху индиговия атлаз на небето
в непълно съзвездие.
Пътува " на стоп" с вятъра.
Етерните й длани
разгръщат улици и площади,
с прозирен поглед обгръща
пустини, джунгли, савани...
Събира евкалиптови сълзи
и търси очите му,
тишината му...

Той плава по лудата й кръв.
Без карта и компас. По усет.
-опитен водач в бързеите на Амазонка.
Острото мачете на мисълта му
разсича обвитата й в лиани същност,
а по лицето и раменете му
падат орхидеите на мълчанието й.
С всеки дъх
цветни експлозии очертават
формите й до плътност.
Косите й обвиват китките му,
под дланите им
плъзва течна лава по телата им,
а устните им оставят
карминени печати
по тънкия ръб на сливането.
Последната звезда
от непознато съзвездие
следи орбитата им.
Преплетените им пръсти
придърпват витаещият дух,
а под въздушните им стъпки
атомно се завръщат
разпръснатите във Вселената сигменти
от взривената половина на Земята - Тиамати.