Постинг
31.01.2007 20:24 -
Самодивска песен
Тъжна е любовта им-неписана.
Като в старо поверие.
Тъмна ги веда орисала
път да не знаят към нея.
Кръстно душите им вързала
на зъл магьосник в очите,
омайно биле откъснала
и го вплела в косите им.
Който дръзнел да пита
за тайните им чертози,
самотен цял живот скитал
-влюбен и омагьосан.
Тъмна ги веда орисала
никой да ги не види.
Не им било писано
любовта да ги стигне.
Само вечер-по залез
сянката й улавяли.
В тъжните си очи- кладенци
до утрото я изпявали.
Сълзите си - тежки пендари
криели сред тревите
- от чародейците стари
да си откупят душите.
А нощите им кенарени
жално пеели песента
-как тъмна веда орисала
на самодивите любовта.
Като в старо поверие.
Тъмна ги веда орисала
път да не знаят към нея.
Кръстно душите им вързала
на зъл магьосник в очите,
омайно биле откъснала
и го вплела в косите им.
Който дръзнел да пита
за тайните им чертози,
самотен цял живот скитал
-влюбен и омагьосан.
Тъмна ги веда орисала
никой да ги не види.
Не им било писано
любовта да ги стигне.
Само вечер-по залез
сянката й улавяли.
В тъжните си очи- кладенци
до утрото я изпявали.
Сълзите си - тежки пендари
криели сред тревите
- от чародейците стари
да си откупят душите.
А нощите им кенарени
жално пеели песента
-как тъмна веда орисала
на самодивите любовта.
Няма коментари