Постинг
14.02.2007 23:20 -
Четиринайсет мига от любовта
В хроничното ми, тихо безпокойство, в най- солените ми среднощни мигли, в разпънатото в зениците ми покорство, във времето, което стрелките не стигат, в дъха ти, полепнал по устните ми, в заплетеното небе в косите, в съня ми, свит на топло под пръстите ти, във всяко ново тебеоткритие, във всяко утре, в което те има, в инстинкта да те живея " до скоро" , в първия кичур целунат от зимата, в плисето на сърдечната ми умора, в пунктира на земния път и човешките ми черти, във всичко и навсякъде, обич моя, си ти... |
Няма коментари