На баща ми, от чиято смърт днес се навършват трийсет и шест години.

"Казват-лекувало времето.Времето не лекува.
мъката-като жилите-с възрастта се подува.
Времето е проверка на болката голяма.
То би помогнало само там,където болка няма"
Емили Дикинсън

Дочуваш ли от горе тихите ми стъпки?
Усещаш ли на двете тъжни рози аромата?
Безсилни са ръцете ми изтръпнали
да те прегърнат.Няма път обратен.
Гласът ти във гранита е зазидан,
пленени в снимката,очите ти мълчат.
А две сълзи до устните ми идват
да те припомнат и да загорчат.
Дали в небесния си път се спираш
-да видиш как изглеждам,как живея?
Аз само в огледалото те прекопирам
и с шепа снимки спомените грея.
От чуждите животи се досещам
какво ми липсва и без какво растях,
но дълбоко във съзнанието ми светиш
като закрила свише и духовна стряха.
Живот ми даде!Аз не нося много
-две тъжни рози и разплакан стих.
И обещанието,че ще съм силна и ще мога
отсъствието ти да изплаквам тихо,
но да се радвам на живота и за тебе,
да съм добра към другите и в тежкия си ден
и да вярвам безрезервно във вълшебства,
за да не плачеш Там за мен!


"Казват-лекувало времето.Времето не лекува.
мъката-като жилите-с възрастта се подува.
Времето е проверка на болката голяма.
То би помогнало само там,където болка няма"
Емили Дикинсън

Дочуваш ли от горе тихите ми стъпки?
Усещаш ли на двете тъжни рози аромата?
Безсилни са ръцете ми изтръпнали
да те прегърнат.Няма път обратен.
Гласът ти във гранита е зазидан,
пленени в снимката,очите ти мълчат.
А две сълзи до устните ми идват
да те припомнат и да загорчат.
Дали в небесния си път се спираш
-да видиш как изглеждам,как живея?
Аз само в огледалото те прекопирам
и с шепа снимки спомените грея.
От чуждите животи се досещам
какво ми липсва и без какво растях,
но дълбоко във съзнанието ми светиш
като закрила свише и духовна стряха.
Живот ми даде!Аз не нося много
-две тъжни рози и разплакан стих.
И обещанието,че ще съм силна и ще мога
отсъствието ти да изплаквам тихо,
но да се радвам на живота и за тебе,
да съм добра към другите и в тежкия си ден
и да вярвам безрезервно във вълшебства,
за да не плачеш Там за мен!

Никога не съм предполагала, че може с думи толкова дълбоки, да се изкаже силната болка от загубата на близък човек, и толкова ясно да се опише пътя на духовната връзка дори и след смъртта.
Моите съболезнования, и благодарност за възможността да се докосна до твоето творчество.

Аура баща да разлюлява
съм виждала и разпознавам,
когато бил е тука,
в съня ми се явява.
Прегръщайки се научаваме
за предизвикана възможност.
Цветята виждат ли се отвисоко
и защо бе тази сложност.

Благодаря ти, мила! Болезнена е такава липса. А по- страшното е, когато не си имал възможността от общуване , от това дори да се скараш с него... Да не знаеш какво би било, ако го имаше в живота ти, а само да предполагаш...
Благодаря ти за топлите думи още веднъж!
Сърдечни поздрави!

Благодаря ти за красивия философски отзив! Може би има някакъв смисъл в болката, който ни е трудно да разберем и приемем. Но вярата, че единението и енергията съчетана с " тях" остава и обгръща живота ни, ни кара да се чувстваме по- леко.
Сърдечен поздрав!