Многократно отречени,
болката и истината впиват зъби
в кървящите от пропяване гърла
на всички първи петли,
докато Тя-
с прехапала сълзите си усмивка
целува пироните
разкъсали вените й,
за да плъзне капилярно
по лицето на земята.
И докато щедри оцетни капки
превръщат раните й в кодове,
а от непресъхващите й устни се отронва:
" Защо ме остави, Господи?" ,
преди да чуе:
" Защото Така трябва " ,
издъхва,
за да възкръсне
в очите на палачите си...
Божествената Любов...