Пожълтели призовки
в бездомни кутии
шумолят на езика
на гневни съдии.
Кършат сочещи пръсти
и свиват уста
компетентни свидетели
и вещи лица.
От стените се веят
плакати " Издирва се" ,
а тя изобщо
не се крие, разбира се.
Всяка нейна поява
се набива в очи
и говори крещящо,
когато всъщност мълчи.
Влиза с взлом и си взема
каквото й хрумне-
сън, спокойствие, мисъл,
всички смислени думи...
И не се притеснява
кой и как ще я съди,
на гърба й се трупат
все условни присъди.
Защото никой не може
да я осъди така,
както тя може
и се наказва сама.
Тя не е измама
и не е заблуда.
Тя е нещо по- страшно,
нещо по- лудо.
Тя е пъпна връв
и тежък покров.
Тя е безмилостна.
Тя е... Любов.

---