С отблясъци в очите на нощта
догаря кехлибареното лято.
Последните трохи от топлина
попиват по гърдите на земята.
Дърветата със клони го обвиват
-целунати от топлите му устни.
Сред пъстрите си кичури го вплитат
-тъгуват и не искат да го пуснат.
Ще приласкаят спомени от него
в годишните им кръгове кодирани
-на птиците за прелетната нежност,
за цветен прах и плодове събирани,
за влюбения шепот на сърцата
-под сенките им приютили любовта,
която не отлита с лятото,
а дъждобранно среща есента.
Която,брулена от зимни бури
със заскрежени пръсти клетвено извайва
по жилавите им кори гравюри
за вечно,неразделно summer time.