По въженият мост на календара
се спусна лятото- небесен гурбетчия.
Усмихна се, запя земята стара,
завърза нова, шарена шамия,
постла зелено-пъстрите килими
и с птици се затича да го срещне.
Напуканото й от възрастта лице
се подмлади в ръцете му горещи.
А то изсипа щедри армагани,
прегърна я, целуна й ръката и
задъхано, през селските дувари
прескочи и се втурна към гората.
Търкулна слънцето в полите на реката,
в медно менче му изми лицето,
подгони из поляните стадата
и с ветрен влак отпраши към морето.
Завихри като пумпали чадърите,
направи си дворец от мокър пясък,
потъна на вълните в стръмното,
закичи си косите с водорасли
и с бяла мида в пясъка написа:
" Хей, тук съм- удома! И ми е щуро!
Засмейте се! В очите ви да се заснема искам,
Че пак ще дойда, но ще съм вече друго! "

Поздрав за художествения текст!

Благодаря ти, Лъки!
Сърдечни поздрави и хубаво лято ти желая!:)