Ти ли пееш, Уобън- Източен ветре?
Или в шепи носиш песен-
песента на Уобън- Анънг-
зорницата прелестна?

Тя се носи, Уобън, като ми- ни- уауа -
ката шепот на вятъра в дърветата.
И се чува, Уобън, чува се
на далеко, на далеко...:
" Прегърни ме, Ку- а- синд!
Прегърни ме, силен мой!
Събери в шепи косите ми перлени
и вдъхни ги!
И по пръстите ти ще се сипнат
перуники и камъши...
Дар ти нося, силен мой!
Дар ти нося- У- а- мпъм -
огърлица от раковини.
Закичи се, силен мой!
Всяка своя тайна крие
и нашепва, и разказва
своята магия-
за Голямата вода-
Гитчи- Гъми, как ни носи
в брезово кану
и за устните ни- О- да - мин -
горски ягоди уханни-
как ги вкусваш, как ги прося,
как са жадни, Ку- а- синд...
Как Ша- БО- мин - златно грозде
ти от пръстите ми вземаш
със затворени очи,
как по тях е дъхав сокът,
как е сладък, как мълчи...
Как дори и Ън- кта хИ -
богът воден, се усмихва
и с перо от чайка- Кей- ошк,
раменете ни изписва
с древни знаци- Иш- ку- да-
огнени искри- следи...
Слушай, слушай, Ку- а- синд!
Слушай Минехаха-
смеещата се вода-
по лицата ни звъни,
хукнала към Мисисипи.
Как и Гизис- слънцето, разпръсва
цветен прах от пъстрата дъга...
Как със стъпки го събирам
и танцувайки, изпридам
осми цвят- неземен цвят...
С него... С него да рисувам
твоят образ, твоят лик
тук- отляво, до сърцето...
Във сърцето, Ку- а- синд...
Чуй и друго, силен мой-
пясъчните дюни-
На-гоу- Ууджо- как шептят
на земята, на небето...
Слушат те и знаят, знаят...
И разказват, силен мой-
ти си пясък, аз стъкло.
Да, стъкло, до писък свито!
И ме милваш, и се стичаш-
мой живот и свят за мене,
и те милвам и събирам-
твой живот и твои вени,
и измерваме живота-
много дълъг, много кратък...
А е всъщност до тогава,
Нея докато я има-
Любовта додето трае,
дотогава е Живота.
До тогава, Ку- а- синд..." 

http://youtube.com/watch?v=hk65zzUjI9A

каква песен! какъв ритъм само, а имената са толкова различни и труднопроизносими, но красиви!
красиво е и защо ли - тъжно

Любовта додето трае,
дотогава е Живота.

Благодаря ти! Радвам се, че хареса, Приказна!:) Имената са срещу тиретата. Значението на всяко индианско наименование е в самия стих. Тъжно ли звучи? А грам тъга не съм вложила в стиха. Само нежност:) Имах предвид, че човек е жив докато любовта трае в живота му.Че няма живот без любов. Нещо такова. Когато има любов, живота е вечен.:)
Поздрав сърдечен!:)

Да, разбира се, че истинското живеене, Животът! е този с любов.
Другото просто е съществуване.

"Най-рядкото нещо в света е истинският живот. Повечето хора само съществуват. "
О.У.

Съвсем спокойно може да се замени подлога в първото изречение с " любов", повечето хора просто се опитват да я намерят. Или си въобразяват, че са я намерили...
Ех, пак тъжности ми навя

Поздрави, Инди... по Уобън ;)

Прав е Оскар! Дано се обърнат нещата и ако не всички, то поне повечето да са Живите от съществуващите!
Поздрави сърдечни и от мен! Закачени заедно с топли прегръдки на у- а - мпъм!:)