" Като камък на шия,
         като белег от нож... "
             Миряна Башева


Много истини има. Това е една от тях-
любовта не е избор. Любовта не е грях.
Не е разменна монета. Не е канче на просяк.
На врата- като камък, всеки сам си я носи.
Вземеш ли я, ще ти тежи, или в пръстите ти ще се изрони.
Любовта е, за да боли. И напред да те гони.
Погледнеш ли си дланта, на нея ти е написано-
някой се чувства красив, от любовта ти орисан.
Да го пазиш и носиш, и само в него да вярваш.
Дори истини дългоноси пулса да отброяват.
Този камък да е основа за нечий градеж. Устремен,
на него да стъпи, звезда да откъсне.
Дори и да не е за теб...
Като цар да можеш да си живееш,
на бели чардаци да нижеш звезди...
Но да избереш съдба на плебей.
Да избереш да те боли.