След вкусни блюда и постни чорби,
сгърчили кухи ръце и лица,
ъгъла топлят празни торби,
спомнят за тежкият стон на солта.
Висят на пирон плетеници от думи
и съхнат до низи втвърдени мълчания.
Танцува прахта в слънчев лъч помежду ни.
Поделихме солта, не открихме познание...
И смутено се гледат непознатите в нас.
А уж се познавахме... Кой тогава обичахме?
Кой си ти? И коя всъщност съм аз?
Ненамерили другия- и със себе си се разминахме.
Невъзможно е някого да познаеш напълно.
Та нали цял живот се променя човек...
И трудно е изкуството на незнанието да преглътнеш.
И зрънце сол поне, да оставиш. За лек.

- торба сол понякога не е достатъчна...

горчив ключ, но си мисля, че си научила доста

chovek vse si misli, che dosta e nauchil, i s vseki izminal den razbira, che produlgava da uchi i ima oshte mnooogo da uchi...:)
Blagodaria ti, Prikazna! Neka poveche sladost ima v givota!:)

разбира се, че никога не е достатъчно - затова се учим докато сме живи, и с годините разбираме колко малко всъщност знаем
...защото на 20 си мислех, че знам - ехехеййй и разбирам - охоооо ;))

I az taka!:))) Vagnoto e procesa da vurvi v progresia!:))
Slunce za ochite mi si, Prikazna!:))