Есента се съблича
и в краката й свлича се
тежка дреха от златни листа.
Тихо стъпва, без шум
и дъждовен парфюм
я обгръща в нежна мъгла.
Есента си отива.
В календара се скрива.
Отминават ден подир ден.
Отминават неща,
хора, смях и тъга.
Само ти не отмина от мен...
Във обвивка от кестен
две целувки ти смествам-
да ги пази с остри бодли.
Да ги пази от мрак,
леден вятър и сняг,
и от лоши хорски очи.
Вятър клони сече.
Под крило на врабче
е душата ми. Песен ти пее.
Носи в човка трохи-
слънце в тойте очи-
да ги топли, да ги засмее.

и много миличко!Дано стигне до получателя си!:)))

mmmmmmmmmq blagodaria ti!:)
Radvam seq che haresa!:)