Тя играе последен сезон
Отминава в очите й циркът.
Ще се свие в комичен поклон
и ще тръгне. Трамвайната спирка
ще смали силуетът й пъстър.
Отеснялата бяла мечта
ще танцува зад нея на пръсти
по манеж от дъждовна вода.
И ще капе смях от бомбето,
щом при мен отново се върне.
Една закъсняла Одета
ще се търси в очите ми дълго.
Ще се усмихне и тихо ще каже:
" Не танцувах... Дори не играх...
Но всяка моя клетка ще пази
пин- кодът за детския смях..."
И се питам...дали я обичах?
И добре ли постъпвах със нея?
Само мен не можа да усмихне.
Само мен не можа да разсмее...
Ще изпия грима й до капка.
Докато загорчи във гърдите.
Ще й дам небе и пътека,
по които прохождат жените.
Ще й дам мечтаните " палци". И крила.
Да танцува, да тича
закъснялата, малка жена...
Ще се уча да я обичам.