Ти си с облачен фрак,
аз размятам волани от дъжд и мъгли.
Да оставим тези мрачни костюми!
Да забегнем през девет планини и гори,
където не ни трябват даже и думи!
Не е много високо, ще се вдигнем леко на пръсти
да свалим от небето сивата риза.
По светлина е отдолу. Нека да я потърсим!
Всичко живо от светлина произлиза.
То е щедро небето-
ще ни даде сто метра копринена светлина
да си скроим една пролет за нас само.
Ще тропосаме лятото, пъстрият подгъв на есента
ще отпуснем, ще й сложим тънки презрамки.
И ще махнем карфиците.
Ще чертаем джобове с устни от креда,
ще ги пълним с песен на точки и смях на лалета.
Ще вържем на вятъра панделка
и светът ще гледаме
зад влюбено домино с розово- златни пайети.
А после е лесно.
Ще дръпнем конецът веревен на зимата
и в сребърен плюш и бял хермелин
ще пристъпваме царствено, а от косите ни
не сняг, а ябълков цвят ще вали.

Светлина е отдолу!Даа, така си е, добро и светло и щедро е небето, особено за тези, които му вярват ;

Да! И трудно е...но трябва да му вярваме!
Благодаря ти, Приказна!:)