Не... Не е Рембранд. Дори няма рамка...
Освен ако рамка не са клепачите,
ограждащи
потъмнелите платна на ирисите,
които те отразяват,
които са белязани от теб
и вече са други...
Сърцето не е мним мускетар.
Не спи. Пази те.
Със заредени с огън артерии
те пази. Пазя те...
С нокти- рапири те пазя...
Не заспивай! Студено е...
Имаше филм,
в който един човек заспа
в северните ледове...
Не го събудиха.
Не заспивай! Ето- нося те...
Не гледай в стъпките ми,
под които
цъфтят алени цветя в снега!
Гледай напред!
Към онзи хоризонт,
където ръцете ти ще бъдат топли.
Не заспивай!
Помниш ли
малките, розови очила?
Онези- с лунички
в долната част на стъклата?
Изгубих ги...
Паднали са някъде в снега...
Отдавна.
Но пазя погледа през тях.
При реставрация на платната
може да се види...
Изгубих онези очила,
но... без тях се вижда триизмерно.
И достоверно се обича...
Знам, че не си красива. Грозна си...
И лоша... Направо си луда!
И точно това те прави
повече от красива!
Всичко знам...
От най- красивите ти лъжи
си създадох религия...
Само не заспивай!
Ето- нося те...
Ще ти направя
чай от незабравки.
Ще ти разкажа приказката
за раждането на Вдъхновението.
Ще ти пея дрезгаво и черно:
" What a wonderful world " ...
и ще се промъкнем
през пръстите на нощта...
Само не заспивай, Любов!
Не и преди мен...

"Само не заспивай, Любов!
Не и преди мен..."

ще ми направиш ли чай от незабравки???
нее няма да го пия...само сълзите ми ще капят в него и ще ми става още по топло... по горещо...

Да... Може би е смешно и глупаво... Преди да е заспала, така звучи- глупаво... После...за мен поне, няма значение.:)
Поздравен( а) !