Тя не може да рисува бобри,
симутира наобратно.
Крие се зад дълги скоби,
лотоси отглежда в блато.
Плаче, ако е щастлива,
заболи ли я- запява.
И обича все накриво
онзи тъмен, нощен вятър,
дето дърпа й косите
и заплита ги с лиани.
Дето из кръвта й скита
ту горещ, ту тих и хладен.
Стигне ли ръбът на пропаст,
вятърът я грабва бързо
и в прегръдката си ловка
с пояс от листа я връзва.
С дъх на пачули се сипят
цветове от бели ноти
и редят прошепнат трепет
в плахи стъпки на гавот...
Той не може да танцува,
тя се спъва пред дъхът му...
С топли пръсти го целува
и нарича го Попътен.
Късче брезова кора
носи щрих на обич лятна.
Пее старата гора:
" Тя обича нощен вятър... "

като от книжка за феи ме докосна от този стих.
Ако съществуват стихове, които си имат духче или елфида, този е от тях. Поздравления за тази творба!)))
(П.С. Ако позволиш, една мъничка корекция : "ръба" и "дъха". И, обясни на простосмъртните какво означава "симутира"?)

Благодаря ти! Радвам се, че хареса!:)
Да, права си сякаш и благодаря и за корекцията!:)
Симутира... Нали знаеш как специалисти, в малък отделен кадър " превеждат" в ефир новините в ефир за хората с увреден слух чрез симутанен превод... Та...нещо в този смисъл...:)
Сърдечен поздрав!:)

Значи, последна корекция: "симуЛтанен" или още "симултантен", е устният превод от един език на друг, а за глухонемите се нарича "жестомимичен". Извинявай за сухарски натрапеното пояснение, но - пуста професионална деформация...))) Вече няколко пъти чета стихотворението, много ми харесва, честно...)))

Сигурно защото и аз съм разработвала тази тема, по-скоро - този мотив. Но по различен начин:"аз съм още все тъй лоша - от покоя бягам... Твоят начин обаче много ми допадна!

Поздравче! :))

Не ми се извинявай! Аз благодаря!:) Радвам се, че все пак ти хареса!:)

Благодаря!:) Сигурна съм, че и твоят начин е добър! !
Сърдечен поздрав!:)

Поздрав и на теб, сърдечен!:)