Събраха се облаци и построиха кораб.
Ята от птици му ушиха платна.
Тя е там, тя е вече на борда,
за да отплава. Тръгва си есента.
Покриват земята златни пайети
от роклята й... И мълчаливо
като празно пристанище е небето.
След топли милувки на кленови пръсти
и танц нестинарски по лятна жарава,
след шепот на тежки гроздови устни
и степът на кестени по булеварда...
Внимателно слънце ще прояви снимките,
направени с поглед... И ше ги пази.
Когато зимни цветя по стъклата поникнат
и скреж по земята полази,
и любовта неприлично трезва
към огъня протяга ръце,
да стоплят- сто грама домашна поезия
в крехко като филджан сърце.

точно така - тя отплава на облаков кораб...
имам подобен неин образ, по скоро е скица, твоето си е сюрреализъм, вчера разглеждах едни такива картини - прелест просто - виж:ttp://sphinx.blog.bg/izkustvo/2009/11/13/siurrealistichnite-prevyplashteniia-na-mihail-hohlachev-v-mi.435627

а стихчето се казва "Велур"

Чифт ръкавици от велур,
преметнати на перилата.
В бакърени, барокови коси
лъчи промушват
лъскави игли.

Шармантна шапка с лента
от велур,
захвърлена на слънчевия рул.

Пътува Есента.

(Преструват се листата на тънки корабчета.

Имитатори.)

...любовта - неприлично трезва -
към огъня протяга ръце,
да стоплят-сто грама домашна поезия
в крехко като филджан сърце.

ехх

Непременно ще го видя това! Благодаря ти и за хубавият, фин Велур!:) А това моето...докато в една обедна почивка си стоях и зяпах, неволно попаднах на облачният строеж корабов.. То и мен... само да ме пуснат в почивка и...съм построила с облаци кораб...:))) Радвам се, че хареса, Приказна!
Сърдечев поздрав!:)