Дали защото късно се родих,
за мен остана къшей хладно слънце,
което в дланите ми бързо се топи
и едва успява да поръси улиците.
И всеки ме очаква, ала скрит
зад чаша чай със нарисувани метличини,
зад хлопнати прозорци и врати...
Децата сякаш само ме обичат...
И ме посрещат с грейнали очи,
не тропат с крак по- бързо да отмина,
нарамила на гръб студените си дни...
Нима виновна съм, че съм родена Зима?
Изпращам старата, посрещам нова
година след година... Кръговрат...
И топлината винаги условно
обитава белия ми свят.
Понякога съм яростна и зла,
връхлитам с ледни зъби от небето.
Но бързо ми минава... Всъщност съм добра...
И тънък е леда обвил сърцето ми.
Понякога се правя, че ме няма
и през тъгата суха съм прозрачна.
Щом за малко се покаже слънце само,
готова съм с улуците да плача.
Когато затанцувам парцаливо
и по ръкавите ми спускат се деца със смях,
тогава съм безпаметно щастлива!
И ставам мека и ранима като тях.
А нощем се загръщам в синя нежност,
наплитам със ажури тротоарите,
люлея светлинките в шепи скрежни...
И чакам пак да дойде Януари...
Обичам го... Обичам му лицето
и дланите му-чисти и начални.
В очите му загадъчно просветва
ключът за повече от триста тайни.
Очаквам го... Той стъпва твърдо
с походката на първите и силните.
Ще се усмихне, с нежна власт ще ме прегърне
и ще пристъпим в танцът на годината.
Ще ми разкаже трийсет и една
причини всеки ден да е усмихнат.
Ще му нарисувам във снега дъга...
Ще ме целуне и ще си отиде.
В ръцете му най- истински ме има...
След него мълчаливо се топя.
До малка капчица от зима
в зелените очи на пролетта.

Поздравявам те!

Слънчев ден indi :))

Все пак да си признае и за февруари и март, айде сега, и без друго се носят едни дъълги слухове с ей такива уши ;))))))))))

добра и хубава е твоята очовечена зима, вече си я заръчах на другото място, и пак ме тика да ти оставя моята от миналата година, но възпитано се въздържам :)

поздрави, Стеф!

благодаря ти! Радвам се, че хареса!
Сърдечен поздрав и от мен!

Топло слънце в дните и на теб желая!
сърдечен поздрав!:)

Винаги успяваш да ме усмихнеш качествено, Приказна !:))
Да си признае зимата за февруари и март? А за декември? И най- късичко слухче ли няма за него? :)))Непременно трябва да му се стъкми някакво! Все пак той е един от най- плодотворните- дядоколеди, шейни, подаръци за всички от сърце...ехее..!!:)) Размислих се за това как ли се носят слеховете... Представих си някакви услужливи срещу скромно заплащане шерпи, които мъкнат на гръб слухове с натежали от флешове уши през снежните хималайски баири , които непознали истината, тръгнали от нея ,са поели на дълъг поход ...към нея. По пътя сърбат чай от термоси и похапват консервирана и пакетирана храна, която все не достига. И колкото повече се покачват, толкова повече се отдалечават от нея. А ако , или когато я достигнат, или си казват: " Ба! Това ли било?!" , или : " Уау! Не е истина! " - в зависимост от очакванията, надмозъчната височина и кръвното налягане..:))
Ама това не е важно... Както и да го мисля, зимата определено си обича Януари..:)
Радвам се, че ти хареса зимата ми! А ти какво поради криворазбрано възпитание не си ми оставила? Твоя стихотворна зима ли? Не искам да ти създавам затруднения и да харчиш време , но би ми било приятно да я видя!
Благодаря ти за присъствието, слънчева Приказна!:)

много добре си ги хванала слуховете за зимата, ама се състезават нечестно - като всички слухове, току издърпват най-пъргавия, блъскат се един друг като минават по най-опасни места и ръбове, подлагат си крак и така сами си пречат да я достигнат ;)))

а моята е тази от

Замъците на зимата


Високо горе в небето
растат зимните замъци,
през ноември още мъници
от пухкави бели камъни,
от меки блокчета облачни,
с прозорчета от дантели -
през декември си вирват кулите
и връзват байраци корделени.
През декември растат спокойно
широки, високи стени,
крепостни ровове, бойници,
стълби, колони, врати,
които зейват широко
Зимата да излезе,
по невидими нейни пътеки
тук, на земята, да слезе
да заледи тревата
след стъпките си,
да заскрежи - захароса -
дърветата,
по всички градини и къщи
да се подпишат ръцете и.
Горе във зимните замъци
сам да вилнее Студ,
да блъска стените с юмруци,
да развърти леден чук,
да потроши всички прозорци,
колони, кули, врати,
върху земята и хората
сняг безспир да вали,
Студ да стори зимните замъци
само на пух и прах,
да се сипе на преспи
отгоре пресен
сняг, сняг, сняг...
Да няма къде Зимата
след това да се прибере.

И с децата навън по пързалките
цяла зима да бъде дете.

Логично е така да е!:)) Сигурно защото преобладаващата част от тях са просто търсачи на силни усещания...И един по един отпадат по пътя. Който обаче се стреми към истината искрено, непременно я достига. Поне до една!:))

А твоята зима е много хубава! И замъците й! А за играта с децата е...наистина вълшебно приказно! И в тази си част приблизително еднакви усещания са ни владяли..:) Което също е логично, предвид децата- тези край нас и тези в нас, анимационният поглед... Неща, в които си приличаме.:)
Благодаря ти, че показа, Приказна!

все на теб ме ръчка да оставям детски стихчета вместо коментат, сроднице по поглед

И не само детски..За което ти благодаря! Съхранила си в себе си едно много важно нещо- детската чистота... Незнам аз доколко...То не е като да се полага старание за това... Може би някои хора не успяваме да порастнем.. Мен лично това понякога ме натъжава, но съм сигурна, че ако взема съвсем ама съвсем да порастна, ще ми бъде още по- тъжно, та... добре,че съм се измъкнала някак!:)
Благодаря ти, че ме усмихваш, слънчева приказнице!:)

и аз упорито се съпротивлявам -

стихо-хапчета чудесни -
никога да не пОресна!

поздрави с измръзнали уши и зачервени бузи;)!

Чудесна рецепта е това!:) И аз съм си изписала от тях. И анимация, разбира се!:))

Поздрави и от мен премръзнали, но зашитички в облаче от пара!:)