Във вековната гора
до големия чинар,
ситуирана в шубрака,
сгушена е къща малка
и отколе там живее
таралежото семейство.
Слънчо ловко се провира
и градинката намира,
дето в дъхави лехички
незабравки и лютичета,
теменужки срамежливи,
Ежка с лейката полива.
А на пейката отпред,
със бодли във рошав ред,
милият й малък еж
бърше някакъв сълзеж.
Ежка лейката оставя
и бодлите му оправя:
- Виждам, нещо ти е тежко...
Сподели го, мамин Ежко!
Ежко тихичко подсмърква
и бодлите пак разбърква...
- Всички готвят се от днеска
за училищна пиеска
и избират си костюми,
репетират разни думи...
Всеки ще си има роля,
ще е някакъв герой.
Аз какъв да съм, незная...
Трудно с мене се играе.
Някой щом ме доближи,
среща моите бодли.
Казват: " Ти добър си еж,
само...мъничко бодеш..."
И играят с мен полека,
предпазливо, отдалеко...
" Чедото ми е бодливо,
но добро и талантливо!-
вежди свива мама Ежка-
Трябва да измисля дрешка
като за бодлив герой,
та да може Ежко мой
да играе във пиеска!
Няма да се спи нощеска..."

Цяла нощ въртя аршина
и измисли... пелерина.
Хубава, от плюш червен...
" Точно като Супермен
ще е моят малък еж!
Ти ще бъдеш Супереж!..."
- мама Ежка тъй му каза
щом костюмчето показа.
Ежко ахна от възторг
и направи кръг широк
на голямата поляна
с пелерината развяна.
- Ти си най- добрата, мамо!
А пък как ухае само!
На сапун от люляк бял...
И покрива ми изцяло
таралежите бодли
в плюшените си вълни!

На голямата поляна
публиката е събрана,
всички са готови, просто,
чакат само важен гост.
От далечно Акапулко
ще пристигне Косте Нурка-
тамошна актриса знатна
и звезда висока класа.
Ала с шеметни подскоци
идва заек вестоносец
и задъхан обяснява,
че звездата закъснява
по причина притеснителна,
силно обезпокоителна-
във внезапна горска дупка
прекатурила се Нурка!
Трябва някой да я дръпне
и от там да я измъкне...
С всеотдаен лек бързеж
се завтича Супереж.
Публиката зашумява,
пелерина заплющява
там- към дупката внезапна,
дето паднала звездата.
И пред погледа възторжен
на тълпата разтревожена,
Супереж юнашки дръпва
дамата от Акапулко.
Сред шпалир от фотографи,
поздрави и автографи,
в шеметен горовъртеж
с подвига на Супереж,
се играе и пиесата...
- Много, много ми хареса тя!-
весело на акапулски
аплодира Косте Нурка.

А до нея, най- отпред,
със бодли в напудрен ред
и със гордост мама Ежка
бърше радостна сълзежка:
" Няма по- голям герой,
знам си аз, от Ежко мой! "

няма спор - голям герой!
супережко мамин той ;)

Весела, усмихната римежка,
без следа от забележка..
Благодаря ти, Приказна!:)

страхотно е - имам си едно ежче и аз:))))

Здраво, бодливо и щастливо да ти е!:)
Сърдечен поздрав и за двама ви!:)