Една умна жена жегна поетите , пишещите и издаващи книги, като  уж на шега каза, че издевателстват ,така да се каже над дърветата, като ги принасят в жертва на собственото си его; друга умна и действена  жена се замисли дълбоко и реши да направи нещо по въпроса, трета умна жена тихо и безкористно се превърна в динамо и... ето, че се роди той- Проекта " Поети благодарят на земята "

http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=5026&postdays=0&postorder=asc&start=0

 Сетивата ми са все още притихнали- сякаш да съхранят максимално всеки един миг!
Живота е като...един лист хартия...Понякога бял, понякога изписан, или изрисуван, без значение... Галя е от хората, които успяват да направят от този лист оригами. Да успееш да разчупиш ежедневието и да му придадеш нестандартен и полезен вид е умение трудно, което тя е овладяла! Отново поздравления и за нея, и за Дони, и за Руми Лакерова, и за всички присъстващи, реализирали това Чудо! Защото именно такова беше. Една сбъдната, онлайн приказка! Засадени бяха не само дървета. С очите си видях как покълва в настоящия миг интереса и любовта към книгата в поне няколко чифта очи! С пълни души се прибраха децата в своя дом, наречен " Олга Скобелева"- не само от участието и уменията ! си в засаждането, не само от лакомствата и подаръците, а и с увереността, че това е само началото на едно Приятелство! Сдве думи- Чудото стана! И твърде малко са и думите, и дърветата нужни , за да се напишат тези думи, с които да се опише едно Чудо!
Щастлива съм, че съм част от всички, които прегърнаха идеята, а те се оказаха много, предвид това, че жива верига пазеше варненското дърво Ивелина ! А това е една истински добротворна и безценно важна идея, която е като едно младо, разлистено дърво, което, дай Боже, стане много, много високо и голямо! Една Порастваща Идея, прегърната от все повече и повече човекопоети!

Ето и стихчето ми - молитва...

Молитва за дървото

„...Благославям те, мое малко и нежно дърво: От люлки дано се пречупиш!
Да остарееш! „
Ивайло Балабанов

Сега прохладно слънце рисува младостта ти
И пролетна сюита по клоните ти рони.
Светът все още крехък проглеждат го листата,
Несетили милувка на ветрове бездомни.

Но утре те ще дойдат в горещи, летни длани,
На есента с дайрето, на зимата с файтона,
Ще ти разказват дълго сезонните си тайни
И всеки пръстен твой навеки ще ги помни.

Нощем ще замръкват в прегръдките ти птици,
А в утрото ще звънваш от полетели песни
Към люшнати солфежно блестящи, тънки жици
и ти все тъй ще пазиш дъхът ни поднебесен.

Дано към теб добри са и хора, и небе,
и никому във пътя дано да не попречиш!
И може би ще чуеш онези ветрове
Как шепнат за глада на страховити печки,

че смешно детско конче ти може би ще бъдеш,
ще дишаш с пулс на стих в дактил, или хорей...
Но ти това не вярвай,но ти това не слушай!
Расти, дръвченце нежно! Разлиствай се, старей!


И понеже освен всичко, като бонус си открих и едни стихчета- съкровища , които пък си намерих, защото кораб ми даде Галя, а карта към съкровищата Дандан, затова ще покажа едно от тях именно тук...

ххх

Изтривай си обувките
пред входа на пролетта...
Какъв по- здрав морал,
поне за оня, който е разбрал,
че сам е част от живата природа!

И не защото идваш, не защото
вървим под гъста мрежица от дъжд,
но ти ще ми напомниш изведнъж
архитектониката на дървото.

Макар, че исках нещо да ти кажа,
ти без думи ще ме разбереш,
защото имаш същия строеж
и същото присъствие в пейзажа.

И ако въздухът е животворен,
вдъхни го в цялата му голота
с ребрата- клонки, с дланите-листа:
едно дръвце, което няма корен.

И нищо, че ме трогва тая гледка,
когато седнем на вечерен чай,
придърпай сянката ми за наметка
и с брошка от пчела я закопчай!

Иван Николов

А призори в къщата на Ламартин, където бяхме отседнали с Евгения Маринчева- Плацебо, където с всяко вдишване История обгръща дробовете, се роди и това, което съвсем малко дооправих  , и което написах в книгата за гости там...

ГРИВНА С ФОЛКЛОРЕН МОТИВ

 

 
  

 В този тих филипополски дом,

 В който преди повече от век

  отсядал е Ламартин,

имах щастието да дойда и аз

с моя скромен керван от рими.

Щом къщата на Георги Мавриди

е така гостоприемна, така голяма,

шом толкова криле и светове

на творци приютява,

то за сърцето му щедро

мярка намерена няма.

А наблизо е храма

и сутрин камбаните бият

с такъв всеогласящ замах,

че сърцето ми- малка камбана,

се присъединява в общия хор с тях.

И сякаш звънейки,

искат да кажат, да викнат:

-         Добро утро, хора! Светът е прекрасен!

Небето ви се усмихва с музика-

с птиците- тези малки твари раними.

Те прескачат дърветата

и се гмурват в люляка.

Те са негови ноти,

неговите крилати рими.

Денят започва- нов ден за работа и растеж

на сърцето, духът и очите,

за нова тухла в масивния, сложен градеж

на света- със сърце, ум и душа

да го досътворите!

 

И хуква погледа ми по уличката калдръмена,

под фенерите и прозорците на стария град,

за да се спъне в някой камък на ъгъла

и да види, че това не е стих, или пътеписен доклад,

а съвсем дребен фолклорен мотив,

малка шевица от шарени мисли-

като плетените с пъстри конци гривни

на онази стара,добра учителка,

която тях и картините си прадава-

акварел и туш. Пази ги от ръцете на вятъра.

Купете си, потърсете я! Ще се зарадва.

Казва се леля Калинка и стои на ъгъла,

срещу амфитеатъра.


25. 04. 2010г. Пловдив

 

добро утро! днес е ослепително слънце!

поздравления за стихотворенията - твоите и това на Иван Николов

че почти успях да бабувам на отрочето ))))
най малкото да го поема кърваво :Р

Да... Умее ги Галя оригамите! Дай Боже да расте и големее, и се разлиства и засажда идеята и в други градове!
Хубав слънчев ден е, наистина!:)
Радвам се, че са ти харесали! Това за гривната съвсем емоционално записах призори в къщата на Ламартин, където бяхме отседнали с Жени. Атмосферата е неописуема! Дишаш история!:) Стихотворението на Иван Николов намерих там в едно от изданията на списание Тракия- това е списание за литература и изкуство. В една библиотечка в стаята беше пълно с томове от различни далечни години и с такъв кеф съм се ровила в тази съкровищница със стихове на поети, много от които изобщо не съм чувала.. А и гривничка наистина купих от там на Рони. Много добре направени, с фолклорен мотив.:)
Благодаря ти за присъствието , Приказна! И там, където станахме съкедърки, и тук!:)
Поздрав от сърце!

:))Наистина го пое още кърваво заедно с Жени и Галя!:))Кефът беше максимален тези два дни! Има какво да топли ежедневието ми дълго дълго!:)
{}

Ох, с това "кърваво" искрено се хиля...
:)
Бог да те пази, Индиана, че Хора като теб движат шибания ни свят напред. Другото го знаеш.

Благодаря ти за присъствието- тук, както и в света ми! Бог да пази и теб, която умееш вещо и интелигентно, с финес и усмивка да движиш света напред, както и да му сриташ з....ка, ако прекалено инертно и яваш го дава!:))
Прегръщам те, Дъждея!

Теб и другите момичета! Благодаря на Бога, че ни срещна!
{} {} {}

благодаря на Бога, че ви има и ни срещна! Теб и другите момичета!
Прегърната Прелест си ти!:)
{} {} {}