Постинг
14.08.2010 15:18 -
Прошка
На приятелката ми от детинство Радост
Тежък е тротоара
под люшнати в хоро крачки.
Удря се от дувар в дувар
ехото на свирачи.
Ей я, бяла- досущ пуканка
празничната му риза-
на уста с песен и с музика
Мирчо през порти влиза:
- Слагай, невесто, трапези,
налей от избата вино!
Отиде си оня изедник-
чичо ми се спомина!
Скрий от очите си вакли
тоя поглед уплашен!
Доста ме е разплаквал
с ръка тежка и страшна!
Кога мама догони
баща ми насред небето,
останах невръстен, сиротен
и взе ме тоя проклетник.
Седем години съм нямал,
кога му пасях овцете.
При тях нощувах- в кошарата,
в егреци далече в полето.
На вълка ноздрите влажни
още си сещам в лицето.
Мене тогава пожали...
Не пожали агнето клето.
Току до мене го вдигна.
Зъбите му видях впити...
Сънем ,дълги години
плачът му чувах и хлипах.
И други зъби познавах-
на глада- остри и здрави.
Да го излъжа, му давах
често залци корави.
На три си сърцето делеше
съседа с обич по равно-
за неговите и мене-
с добра дума да ме зарадва.
Кога ми нозете зърна-
боси, до кръв изподрани
по пътища и през тръни,
с мехлем ми намаза раните.
Не спал нощтя, наточил ножа,
кроил, нанизвал с шило,
цървули от свинска кожа-
да не ходя за срам сред село.
В зори ги съзрях пред къщи,
на шипката закачени...
Износени, още ги пазя.
Свиден дар са за мене!
Кога момък израстнах
и си взех хляба в ръцете,
заминах чича си- властния
и вече назад не погледнах.
Сега ме викнаха- род ми е-
аз да го бръсна и стягам...
Нека, от мен да е! Тъй сторих.
Но му ударих и два шамара.
Тежаха ми. Като умора.
Като взети в заем грошове.
Нека ги носи горе-
да не го боли прошката.
Пък за това нека
и аз прошка да имам!
Пред Бога, още пред тебе.
Сипвай, невесто, вино!
Тежък е тротоара
под люшнати в хоро крачки.
Удря се от дувар в дувар
ехото на свирачи.
Ей я, бяла- досущ пуканка
празничната му риза-
на уста с песен и с музика
Мирчо през порти влиза:
- Слагай, невесто, трапези,
налей от избата вино!
Отиде си оня изедник-
чичо ми се спомина!
Скрий от очите си вакли
тоя поглед уплашен!
Доста ме е разплаквал
с ръка тежка и страшна!
Кога мама догони
баща ми насред небето,
останах невръстен, сиротен
и взе ме тоя проклетник.
Седем години съм нямал,
кога му пасях овцете.
При тях нощувах- в кошарата,
в егреци далече в полето.
На вълка ноздрите влажни
още си сещам в лицето.
Мене тогава пожали...
Не пожали агнето клето.
Току до мене го вдигна.
Зъбите му видях впити...
Сънем ,дълги години
плачът му чувах и хлипах.
И други зъби познавах-
на глада- остри и здрави.
Да го излъжа, му давах
често залци корави.
На три си сърцето делеше
съседа с обич по равно-
за неговите и мене-
с добра дума да ме зарадва.
Кога ми нозете зърна-
боси, до кръв изподрани
по пътища и през тръни,
с мехлем ми намаза раните.
Не спал нощтя, наточил ножа,
кроил, нанизвал с шило,
цървули от свинска кожа-
да не ходя за срам сред село.
В зори ги съзрях пред къщи,
на шипката закачени...
Износени, още ги пазя.
Свиден дар са за мене!
Кога момък израстнах
и си взех хляба в ръцете,
заминах чича си- властния
и вече назад не погледнах.
Сега ме викнаха- род ми е-
аз да го бръсна и стягам...
Нека, от мен да е! Тъй сторих.
Но му ударих и два шамара.
Тежаха ми. Като умора.
Като взети в заем грошове.
Нека ги носи горе-
да не го боли прошката.
Пък за това нека
и аз прошка да имам!
Пред Бога, още пред тебе.
Сипвай, невесто, вино!
да не го боли прошката!
цитирайне предполагах, че нанизано ще е. Впечатли ме това, което ми разказа приятелката ми за дядо си и много исках някак да я съхраня написана. Незнаех в каква форма точно, но...ето, че така се подреди..:) И заглавието няка само се се наниза. Да не боли!
Благодаря ти за присъствието и поздрав, Приказна!:)
цитирайБлагодаря ти за присъствието и поздрав, Приказна!:)
Хубаво си го нанизала, поздравления!
цитирайна мен не ми е типчен,но така се получи...:) Радвам се,че хареса и благодаря за присъствието!:)
Поздрав!
цитирайПоздрав!