Разлистил ми се един живот-
рошав, опак и истеричен,
та хич не ми е до пролет,
до нарциси и кокичета,
до песни и до примигване
пред слънчеви затъмнения,
до пухкави евфемизми
на делнични раздразнения...
Нервите ми- озъбени,
усмивката ми- опъната.
Птиците ми от зимата още
са пирбрани и сгънати.
И ми е да се скрия,
хич да не ме знаят
разните му зюмбюли,
иглики и минзухари...
Да си ушия юрта,
северно да сияя,
да отседна крайпътно
в някое чисто мълчание...
А тая хукнала пролет
без грам възпитание
ми събаря стените
и ми обръща внимание.
Птиците ми разгъва
и ми къса пердетата,
разобличава ме, че съм лъгала,
че не обичам лалета...
Добре де, ей ги- изпръхват
на слънце очите ми влажни
и това на лицето ми в ъгъла
на усмивка прилича даже...
Ще му сложа два- три гребена,
ще го вчесам... Няма отърване,
видяло се е. За пролет време е...
Тръгвай, Рошльо, да пролетуваме!

да пролетуваме

поздрави, разобличена - чудничко стихотворение!

няма отърване :))

стига сме ревали подир зимата. )))))))))))

Рошави, нерошави, неизбягали от пролетуването да сме!:)
Радвам се, че ти хареса стихчето!Поздрав и на теб, Приказна!:)

Точно така! С пролетните очила и разгънати птици, напряко през пролетта!:)
Привет, Слънчева!:)

Никакво ревАне! Може само реванЕ в някоя сладкарница, спретнати и рошави като кукуряци, ама напролетени отвсякъде!:)
Прегърната Уичи!:)

Басссииии кефа...

Ти си Човек, който разбира какво е Кеф и как да го достави на хората край себе си, та наистина ще ми е Кеф да знам, че те е изкефило рошавото ми стихче!:)
{}