Тази лирика не подхожда никак
на кротката източна философия...
Както и пейзажа е някак нисък
в очите на вечно младата,ала мъдра София.
Ето- табелата вече виси:
" Заложна къща. Даваме денонощно
срещу злато,техника и имот, назаем пари".
А доскоро тук продаваха понички,
банички и гевречета със сусам,
жужаха опашки(децата наблизо учат)...
Сега подвита е опашката само
на неуместното вече куче.
Столични моди...Дори едно косе-босе,
вместо на някое китно дърво,
храна за малките човки носи
в тръбата на една улична лампа-гнездо.
А навсякъде нацъфтели коли!
Като уханни разноцветни глухарчета
и трябва много внимателно да вървиш,
да не би туку виж да ги смачкаш.
Извън,край шосето околовръстно,
стъбла поклащат плантация до плантация
високи в човешки ръст магарешки тръни-
щедра реколта за цяла магарешка нация!
Но всъщност,лириката е в едно петно тротоарно,
вдълбано в асфалта,което точно прилича
по форма на картата на България.
"Земята си ни е татуирала!-казва сина ми-
Значи обича ни..."

надникнах през очите ти

Дано взаимно да е! И не като мишето сиренцето!..:)
Благодаря ти за надникването и погледа,Доре!