Все по- ниски са небето и слънцето,
сянката ми расте по- висока от мен.
Сутрин живота е колкото зрънце
и търкулната питка в края на гладния ден.
Остаряваш,Любов,уморена и кротка се свиваш
пред пожарите смели и луди на младостта.
Уморена и кротка съм.Все така стръмна Хорив.
Стръмно и бавно надолу ти пазя гласа.
Пазя гласа ти,моя горяща къпино...
Остри искрици в душата оставят следа.
Ти си болка,която не бива да мине.
С шепа огън през сърцето си ще те преведа.
Всяка манна с глад се заплаща.Прости го!
С напукани устни-всяка капка вода.
Вехнат цветята,по памет рисува ги зимата.
Само трънът дълбоко познава кръвта.
Остаряваш,Любов и ръзгръщаш ме малка и пъстра
над нещата,които отблизо приличат на трудни.
Старозлатни отблясъци ръси ниското слънце през пръсти.
Трепти по платното ми с нежни крила пеперуда.

душа-пеперуда!...

Привет!:)

и ти да не и минаваш:)

Честита да си, нежно раче! Здрава, усмихната, вдъхновена. С още много за вземане и повече за даване! С път под златните лица на слънцето и сребърните на луната, с любов на дланта на ръката. Пускай птицата и всеки ден да мине някому път:)

...и нещо любимо

http://www.youtube.com/watch?v=b31ZTWArqk0&feature=related

Благодаря ти за прекрасните и така добре изречени пожелания! Особено за даването!Дай Боже да можем и имаме винаги да даваме достатъчно и предостатъчно!
Благодаря ти!:)

..за пирсъствието,Благовестие!