На Радко Радков /  31.01.1940г.  -  01.09.2009г./

Метафора навярно грапава,непонятна,
но и болезнено достоверна-
поета често е пъстра пинята
на дървото на живота окачена.
Когато небето има рожден ден.И торта...
И пали,и духва свещички-звезди,
брули пинятата това дете- Животът
с екзалтирано слепи и гладни очи.
И посипват земята лакомства- стихове-
за всички гости на този свят.
А в летежа унесени Големите принцове
броят овци и мислят за рози и похлупак...
Додето падне вече празното тяло
с най- лекия удар свалено
и небето- като саван бяло,
го замълчи.Кротко и благословено...
Тогава се вдига към небето протегната
от перце по- лека и бяла душата,
а думите му- по- тежки от него,
остават да хранят и порастват земята.

* * *

Честит рожден ден,небе!
Върна се в теб Големият принц...
Малката му планета свети.
Прибра се при теб твоето звездно дете
без думи,без глас, без куплети-
всички стихове тук остави-
златна жила- да отлеем пендара
и с нея,със завещаната обич,
да закичим като него България.

Честит рожден ден, Небе!

(на мен метафората ми се видя доста добра, съвсем подходяща)

Имах притеснения,че е шантава и...да кажем грубовата...Дори тогава,когато написах метафората с част от стихчето,скъсах и изхвърлих.Това беше преди месеци и изобщо не беше посветено.Скъсах аз,ама то се заклещило запомнено в мен и си стои..И наскоро някак...почувствах,че ще му дам все пак път,с подходящата редакция и посвещение на една безсмъртна душа,която ще разбере и приеме .Та така...А щом и ти,чието мнение знаеш,че много ценя, смяташ за прилична,значи...по- спокойна съм.:)
Благодаря ти,Доре!

и сигурно не всички знаят какво е, но адресатът е точно такъв благ и всеопрощаващ човек. Такъв какъвто трябва да е един поет-пинята. Жестока орис. Помня го от времето, когато бях в Търново. Не ми е преподавал, но често го виждах.

поясня със звездичка,но ...незнам защо не го направих,няма конкретна причина.. Аз лично не съм го виждала.Но съм чела стиховете му,а дъщеря му ми е много близка на сърцето приятелка.Но не заради това,а съвсем обективно смятам,че той е не просот един от най- големите български поети.Той е гений и Поет от световна величина.Поезията му е боговдъхновена,синьокръвна,фина и изящна,аристократична.Само той и още един от съвременните поети имат това специфично и неподражаемо аристократично перо.;)