Има една дълбока, небесна река,

която извира от звездна мъгла

и се влива в света,

а по вълните й люш- люш,

плува и лъкатуши

един изгубен червен чадър непослушен.

В чадъра фръц-фръц бодро пътува

и докато пътува, рисува

една ха-ха весела фея

с пълна шапка щури идеи,

и мац-мац , четката по платното

разгъва всички цветове на доброто,

всичките му нюанси и светлосенки,

всичките му предаватели

и пиу- пиу антенки.

Рисува сънища по клепачите на зората,

рисува мостове през времето, през тъгата,

ситни стъпчици щрап- щрап

от сърце до сърцата,

рисува фойерверки над шатрите на смеха,

рисува вятъра в крилете на любовта.

Боите й пеят, четката й танцува,

пътува феята в своя чадър и рисува,

а картините й са не само и точно красиви...

Картините й са някак по- скоро живи...

А-ха и  да преминеш вътре в тях,

да усетиш  целия цветен размах,

пъстрия полъх в тази фейска разходка

с люш-люш червена чадърена лодка,

да видиш как самият Живот й позира,

как тя с четката си го реставрира,

как умело го декорира и апликира,

за да не се взема  на прекалено сериозно

и все да гледа под вежда,

а ей-тъй – с шарена кръпчица плюш

 и друго нещо помпозно,

по- красив и с уютни ръце

гуш-гуш да изглежда.


2009г.