Отмина този край, а лампите не светват.

Стаила дъх, земята една сълза преглъща.

Примигващи субтитри- звездите по небето,

изписват нещо важно. Май филмът не е свършил…

Дали е дълга още, пълнометражна лента

и краят е невидим в един далечен кадър

под много обиколки на синята планета?

Красива героиня…Саундтракът е балада.

Какво ще видим още? Какво ще изиграем?

Дали изкусен грим лицата ни ще скрива?

Зад камерата кой е? Сценария незнаем.

А времето неспирно лентата навива…

Дано да няма битки, омраза, смърт и ярост,

дано да няма плач и скърцане със зъби!

Дано да не е прав съвсем Еклисиаст,

а суетата в тъмния салон да се изгуби!

Дано и сценариста не вземе в миг на слабост

през сълзи да избива герой подир герой!

Дано спечели „ Оскар” за филма! И аплаузи…

Дано е популярен! Дано е жив и той!

Дано покълва обич във всякое сърце

и всеки нежна мисъл към другите протяга!

Дано не размотаем земното клъбце

и пъстрата му нишка дано не ни избяга!

Дано след всеки край е жива Любовта

и в главната си роля дано да не мълчи!

В прегръдките на Бог дано не плаче тя!

Дано да не останат в този филм сами!