Червен, сред прашна купа, изсъхва кръгъл нар.
До скоро тъй претрупана пред стария олтар
с отбрани плодове, за боговете дар...
О, сити богове!
Засъхващия нар защо не пожелахте?
Нима е скромен дар? Нима не го признахте?
Нима е бил поднесен от Каинова ръка
с предречен в нея грях?
Но кой роди греха?
Навярно паднал ангел направил е това-
да може да откупи отнетите крила.
Поставил е греха в човешкото сърце
и земна суета, и жажда за криле-
да стигне с тях по- бързо крилатата Любов...
О, силни богове!
Небесен благослов пратете на човека!
Трънлива е и стръмна житейската пътека
и само през греха, през низости, падения,
достига Любовта, небесните селения...
О, щедри богове! Вземете този нар!
И нека той е дар като един завет,
че даже да се спъне незрящия човек,
не ще остане там- безпътен и изгубен.
От вашата ръка подпрян, по пътя труден,
ще стигне прероден пред вашата врата,
прогледнал в светлина, усетил Любовта.
И , о, прекрасен ден!
Тогава ще е цяла, велика ще е даже
вашата творба!
