Трябваше да избера перон,
преди бездруго в облаци да се е скрило
и някой дълъг дъжд да го прогони.
Избрах си храмът "Архангел Михаил"-
зеленият му двор и каменните стълби,
смокинята, надвесена над мен,
въздушното танго на гълъбите,
камбаната, смълчана уморено..
Отива си... Лицето ми е мокро,
но слънчев лъч през покрива прескача
и ми отнася сълзите високо,
не позволява на перона да заплача.
За да не го покапя със тъга,
да ме запомни лятото щастлива,
преди да ме остави в есента.
А как не искам то да си отива!
И колко цвят в очите ми донесе!
Колко музика в амвона на сърцето,
колко нежни, вдъхновени песни,
колко приказно залутани пътеки!
Трябва да те пусна, лято, знам.
Времето от пръстите ми те издърпва.
И не сълзи, флаконче радост искам да ти дам!
Да ти помахам с лист- зелена кърпа...
Когато пак се върнеш, ще съм тук.
Навярно същата, или пък малко променена,
а в плитката ми ще искрят пресукани
най- светлите ти спомени за мен.

"да ме запомни лятото щастлива"

Това е!
)

Как го изпращаш само..!
А как ли ще го посрещащ?!:))

Такива да сме!И ние, и то. :)

{}

с хавайски гирлянди от цветя, укулеле и нещо такова:

http://www.youtube.com/watch?v=uF5bNOlGpFs

:)

(ахаа, сетих се аз (поне така мисля) къде е написано това стихотворение;)

Почти позна, да..:) Заченато бе в двора на църквата в Килифарево и дописано по- късно. Много гостоприемен двор, макар и да не работеше църквата. Всяка година ми се свиди лятото и колкото и да обичам есента,малко тъжновато я посрещам.Но като си прерисуваш лятото по стените на сърцето, определено сълнчево и топло е дори зиме.Щастлива есен да е, Приказна! :)