Ти отгледа моята любов.
Беше малка, недохранена и бледа.
Късно -есенна и нощна. Бяла сова.
Тя ми е и птицата последна.
Даде й спокойни рамене,
на които в късен час да долети,
сърце скалисто, клонести ръце,
в които да се свие и гнезди.
Очите ти за нея са небе,
имаш слух за мълчаливите й песни.
Тя е мъдра колкото дете
и не се опитомява лесно,
но към твоята протегната ръка
кротко се снишава всеки път,
връзва вятъра за плачеща върба
и над шепа думички крилете й мълчат.
Опазва ти магията от времето забързано,
а щом потъне пак в небето придошло,
се вижда- на крачето й е пръстена-
червен конец от твоето кълбо.

"Совите не са това, което са", но всъщност са.
http://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2011/12/sova3-300x204.jpg

Може би ги определят за символ на мъдростта и им приписват пророчески способности, защото те имат изключителни зрение и слух. Всъщност, чувала съм, че се опитомяват много лесно и имат силна търпимост към хората, но не познавам притежател на сова. Може да са легенди:)
Ти поне си имаш - поетична и бяла бяла.
Поздрав!

Да и аз съм чувала , че се опитомяват лесно и да, че ги определят за символ на мъдростта.Може и така да е, щом са бухалоподобни.:)Мъдра, немъдра, каквато ми е - такава.Баличка да е!:)И ето, че познаваш притежател, или поне точно толкова, колкото и аз- ХАРИ Потър.:)
Сърдечен поздрав и от мен, Уфффи!