Постинг
14.02.2014 17:00 -
Когато остарее Любовта
Когато остарее Любовта
чертите на лицето й омекват.
Една прозрачна, крехка светлина
расте на ирисите й във сенките.
Превърнала е болките в цветя,
да ги полива сутрин става рано.
Разресва сребърната си коса,
оставя я да потече през дланите…
Достигнала е вече възрастта,
в която устните й са извити мъдро.
Една такава кротка и добра,
една такава неизбежно сбъдната…
Ще чака да посрещне младите,
да дойдат в някоя неделя сляпа
усмихнати, премръзнали и гладни.
А тя ще е опекла хляба…
Ще им отвори стария си скрин
с дантелите, писмата, снимките
и онова вълшебно лудо вино,
от което се забравя зимата.
Приемам възхитителния риск...Спомен за Х...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Нашествие: германци бягат като бежанци п...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Нашествие: германци бягат като бежанци п...
струи от всеки стих! Минали през сърцето думи за Любовта:
Една такава кротка и добра,
една такава неизбежно сбъдната...
Красиво... и мъничко натъжаващо...
Празнична вечер!
цитирайЕдна такава кротка и добра,
една такава неизбежно сбъдната...
Красиво... и мъничко натъжаващо...
Празнична вечер!
благодаря за добрите думи!
Празнични и влюбени дни!
цитирайПразнични и влюбени дни!
една такава неизбежно сбъдната!
(Ако спра да се боядисвам може и да се позная с виното и хляба, писмата, дантелите:)
цитирай(Ако спра да се боядисвам може и да се позная с виното и хляба, писмата, дантелите:)
Няма как да не се познаеш - и под десет пласта боя се познава..:) А на теб наистина виното и хляба са ти запазена марка! :)
цитирайли любовта?!
Да кажем, че се променя...
Толкова красиво си го обрисувала това, че чак да поиска човек да се сбъдне и така.
Младите няма да повярват на нас, по-малко младите, ама на, така е:).
цитирайДа кажем, че се променя...
Толкова красиво си го обрисувала това, че чак да поиска човек да се сбъдне и така.
Младите няма да повярват на нас, по-малко младите, ама на, така е:).
И си мисля, че не е нещо, което сме искали, просто се сбъдва от само себе си и по уникален начин при всеки.
Няма и да повярват младите, докато не се уверят.:)
Привет, мъдра Мей! :)
цитирайНяма и да повярват младите, докато не се уверят.:)
Привет, мъдра Мей! :)
остарява???
цитирайchalama написа:
остарява???
всъщност незнaм...Aко остaрявa,товa би я нaпрaвило и смъртнa,a тя не е ..може би просто стaвa по-мъдрa...незнaм...Някой беше кaзaл,че aко рaзмишлявaме нaд любовтa ,товa знзчи,че е дaлеч от нaс. когaто сме в епицентърa й,не я осъзнaвaме,просто я живеем. И нямaмевреме дa й пишем стихове...:)
но мисля, че цялата концепция в тажи творба е объркана. любовта Е.. от ексистенц. тя носи категориите на бог.да не изброявам сега източници.очевидно , не си в центъра и, бъдейки поетеса,посветила и стих.не, не става по мъдра, ако търпи промяна, това не е любов.
цитирайособено когато не зависят от теб! :) Разбира се, че е божествена категория Любовта и аз съм просто в периферията й някъде..Но мисля, че търпи промяна, че има совите възрасти и еманации..И ... дори когато е далеч от нас, се мярва от време на време, да ни остави нещо за размишление, да поддържаме връзка, така да се каже.. А лябов според мен е тогава, когато променя света и го прави по- красив.
цитирайсъм съгласен с теб. за възрастта и еманицаията и.. но съществуването на една или друга категория на любовта, през времето на нашето споделяне, не означва, че тя непремено остарява... това е неприемливо за мен качество на същата. да, очевидно ,променяш света на около и очевидно е по красив :)за сетен път повтаряш думата периферия.защо не се устремиш към центъра? само трябва да искша да го направиш.
днес бдъди прощаваща и простена..:)
цитирайднес бдъди прощаваща и простена..:)
че остарява както остарява човек, както минава през всички характерни за различните възрасти състояния и когато е тя, а не нещо друго, става мъдра, кротка и...един ден си отива с нас, а не преди нас. Но неизменно създава красота и променя света! А за центъра...може би ще бъда там, когато водовъртежа на живота ме завърти толкова силно и неизбежно. може би не съм готова и ми е добре в периферията за сега, незнам..Все едно.:)
Прощаващ и простен бъди и ти! И честит празник!:)
цитирайПрощаващ и простен бъди и ти! И честит празник!:)
учителя, идва когато ъченика е готов.
цитирайпросто всяко нещо следвa естествения си ход.:)
цитирайняма случайности?
цитираймисля... Няма случайности. Хубавото е, че не знаем предварително нищо и така ни е интересно.И едва в ретроспекция разпознаваме детайлите отбелязващи " случайностите" . :)
цитирайживеем в предопределеност?
цитирайтак поне мисля аз. Дори да имаме различни пътища като варианти, все пак крайната цел на всяко начинание сякаш е предопределена. Цялото мироздание едно виртуазно изпълнине, а за направата на вяско творение, било и най-дребното, са необходими конкретни неща. Няма как със случайни суровини да направиш една клечка кибрит, например.Та, в този смисъл...Да, смятам, че няма нищо случайно- :)
цитирайОткрехваш вьпроси. Как изглежда този виртуоз. Защо е прикрит. Какбв е смисьла в предопределеността?
цитирайами, ако така трябва да се каже, то виртуозът изглежда като всеки микрон ,като всяко нещо в същото мироздание..И не мисля,че е прикрит.Накъдето се обърнеш-все е там..:) А какъв е смисъла на предопределеността...незнам..Казано с доза хумор, може би за всеки случай, да не стане някой сакатлък..:) Плюс това, ние незнаем каква е тя. Отделно, имаме свободата и да изненадваме виртуоза, защото може би той в движение я решава и неговото настояще е наше бъдеще, та затова и на него му е интересно. Незнам..:) Размишлявам си само..И аз като Мечо Пух- понякога седя и си мисля, понякога просто си седя..:)
цитирайвъв всеки микрон на всякъде във вселената... вложен в творението...прикрит е...божествената същност само е загатната..но не е достигната...нямаме свободата да изненадваме...следваме само посоката и целта...или вибрацията...едва ли ,неговото настояще е наше бъдеще...в такъв случай неговото минало е наше настояще...но неговото минало е не ограничено за разлика от нашето настиояще...
просто си седиш и си мислиш за онзи хубав момент,момента преди да започнеш да ядеш мед.
п.с благодаря ти за този отговор.
и все пак... нали сме образ и подобое на виртуоза.. някак не се чувствам, като микрон.. в един биологичен смисъл...:)
цитирайпросто си седиш и си мислиш за онзи хубав момент,момента преди да започнеш да ядеш мед.
п.с благодаря ти за този отговор.
и все пак... нали сме образ и подобое на виртуоза.. някак не се чувствам, като микрон.. в един биологичен смисъл...:)
да така мисля...И като цяло, че времето е далеч извън нашите представи за него.
А момента преди меда винаги е по- сладък от самия мед..:)Асамия мед е най- сладък, когато е дошъл вместо жилото, или след него.
Образ и подобие сме му, да..Нещо повече- той е нас и ние сме него.Няма друг начин, предвид, че сме излезли изпод пръстите му..:)
Аз също ти благодаря!:)
цитирайА момента преди меда винаги е по- сладък от самия мед..:)Асамия мед е най- сладък, когато е дошъл вместо жилото, или след него.
Образ и подобие сме му, да..Нещо повече- той е нас и ние сме него.Няма друг начин, предвид, че сме излезли изпод пръстите му..:)
Аз също ти благодаря!:)