Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2014 17:00 - Когато остарее Любовта
Автор: indi Категория: Изкуство   
Прочетен: 6137 Коментари: 22 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Когато остарее Любовта

чертите на лицето й омекват.

Една прозрачна, крехка светлина

расте на ирисите й във сенките.

Превърнала е болките в цветя,

да ги полива сутрин става рано.

Разресва сребърната си коса,

оставя я да потече през дланите…

Достигнала е вече възрастта,

в която устните й са извити мъдро.

Една такава кротка и добра,

една такава неизбежно сбъдната…

Ще чака да посрещне младите,

да дойдат в някоя неделя сляпа

усмихнати, премръзнали и гладни.

А тя ще е опекла хляба…

Ще им отвори стария си скрин

с дантелите, писмата, снимките

и онова вълшебно лудо вино,

от което се забравя зимата.






Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. megg - Такава мекота
14.02.2014 21:13
струи от всеки стих! Минали през сърцето думи за Любовта:

Една такава кротка и добра,
една такава неизбежно сбъдната...

Красиво... и мъничко натъжаващо...
Празнична вечер!
цитирай
2. indi - Благодаря..
15.02.2014 00:54
благодаря за добрите думи!
Празнични и влюбени дни!
цитирай
3. martiniki - Честит празник, любов...
15.02.2014 13:48
една такава неизбежно сбъдната!

(Ако спра да се боядисвам може и да се позная с виното и хляба, писмата, дантелите:)
цитирай
4. indi - Честит празнк, любов...
16.02.2014 00:54
Няма как да не се познаеш - и под десет пласта боя се познава..:) А на теб наистина виното и хляба са ти запазена марка! :)
цитирай
5. meiia - Остарява
17.02.2014 15:25
ли любовта?!
Да кажем, че се променя...
Толкова красиво си го обрисувала това, че чак да поиска човек да се сбъдне и така.
Младите няма да повярват на нас, по-малко младите, ама на, така е:).
цитирай
6. indi - Мисля, че да...
18.02.2014 23:05
И си мисля, че не е нещо, което сме искали, просто се сбъдва от само себе си и по уникален начин при всеки.
Няма и да повярват младите, докато не се уверят.:)
Привет, мъдра Мей! :)
цитирай
7. chalama - нима...
27.02.2014 10:39
остарява???
цитирай
8. indi - остарява??? всъщност незнaм. . . ...
28.02.2014 23:09
chalama написа:
остарява???

всъщност незнaм...Aко остaрявa,товa би я нaпрaвило и смъртнa,a тя не е ..може би просто стaвa по-мъдрa...незнaм...Някой беше кaзaл,че aко рaзмишлявaме нaд любовтa ,товa знзчи,че е дaлеч от нaс. когaто сме в епицентърa й,не я осъзнaвaме,просто я живеем. И нямaмевреме дa й пишем стихове...:)
цитирай
9. chalama - съжалявам,
01.03.2014 22:40
но мисля, че цялата концепция в тажи творба е объркана. любовта Е.. от ексистенц. тя носи категориите на бог.да не изброявам сега източници.очевидно , не си в центъра и, бъдейки поетеса,посветила и стих.не, не става по мъдра, ако търпи промяна, това не е любов.
цитирай
10. indi - о, не съжалявай за объркани неща,
02.03.2014 01:05
особено когато не зависят от теб! :) Разбира се, че е божествена категория Любовта и аз съм просто в периферията й някъде..Но мисля, че търпи промяна, че има совите възрасти и еманации..И ... дори когато е далеч от нас, се мярва от време на време, да ни остави нещо за размишление, да поддържаме връзка, така да се каже.. А лябов според мен е тогава, когато променя света и го прави по- красив.
цитирай
11. chalama - донякъде...
02.03.2014 14:10
съм съгласен с теб. за възрастта и еманицаията и.. но съществуването на една или друга категория на любовта, през времето на нашето споделяне, не означва, че тя непремено остарява... това е неприемливо за мен качество на същата. да, очевидно ,променяш света на около и очевидно е по красив :)за сетен път повтаряш думата периферия.защо не се устремиш към центъра? само трябва да искша да го направиш.
днес бдъди прощаваща и простена..:)
цитирай
12. indi - имах предвид..
03.03.2014 13:06
че остарява както остарява човек, както минава през всички характерни за различните възрасти състояния и когато е тя, а не нещо друго, става мъдра, кротка и...един ден си отива с нас, а не преди нас. Но неизменно създава красота и променя света! А за центъра...може би ще бъда там, когато водовъртежа на живота ме завърти толкова силно и неизбежно. може би не съм готова и ми е добре в периферията за сега, незнам..Все едно.:)
Прощаващ и простен бъди и ти! И честит празник!:)
цитирай
13. chalama - бъди...
03.03.2014 14:05
учителя, идва когато ъченика е готов.
цитирай
14. indi - тaкa е...
03.03.2014 23:48
просто всяко нещо следвa естествения си ход.:)
цитирай
15. chalama - означава ли това, че...
04.03.2014 12:16
няма случайности?
цитирай
16. indi - да,
04.03.2014 12:39
мисля... Няма случайности. Хубавото е, че не знаем предварително нищо и така ни е интересно.И едва в ретроспекция разпознаваме детайлите отбелязващи " случайностите" . :)
цитирай
17. chalama - в такъв случай...
04.03.2014 13:44
живеем в предопределеност?
цитирай
18. indi - мда...
05.03.2014 01:32
так поне мисля аз. Дори да имаме различни пътища като варианти, все пак крайната цел на всяко начинание сякаш е предопределена. Цялото мироздание едно виртуазно изпълнине, а за направата на вяско творение, било и най-дребното, са необходими конкретни неща. Няма как със случайни суровини да направиш една клечка кибрит, например.Та, в този смисъл...Да, смятам, че няма нищо случайно- :)
цитирай
19. chalama - хм....
05.03.2014 18:47
Открехваш вьпроси. Как изглежда този виртуоз. Защо е прикрит. Какбв е смисьла в предопределеността?
цитирай
20. indi - Как изглежда...
06.03.2014 01:01
ами, ако така трябва да се каже, то виртуозът изглежда като всеки микрон ,като всяко нещо в същото мироздание..И не мисля,че е прикрит.Накъдето се обърнеш-все е там..:) А какъв е смисъла на предопределеността...незнам..Казано с доза хумор, може би за всеки случай, да не стане някой сакатлък..:) Плюс това, ние незнаем каква е тя. Отделно, имаме свободата и да изненадваме виртуоза, защото може би той в движение я решава и неговото настояще е наше бъдеще, та затова и на него му е интересно. Незнам..:) Размишлявам си само..И аз като Мечо Пух- понякога седя и си мисля, понякога просто си седя..:)
цитирай
21. chalama - da...
06.03.2014 01:39
във всеки микрон на всякъде във вселената... вложен в творението...прикрит е...божествената същност само е загатната..но не е достигната...нямаме свободата да изненадваме...следваме само посоката и целта...или вибрацията...едва ли ,неговото настояще е наше бъдеще...в такъв случай неговото минало е наше настояще...но неговото минало е не ограничено за разлика от нашето настиояще...
просто си седиш и си мислиш за онзи хубав момент,момента преди да започнеш да ядеш мед.
п.с благодаря ти за този отговор.
и все пак... нали сме образ и подобое на виртуоза.. някак не се чувствам, като микрон.. в един биологичен смисъл...:)
цитирай
22. indi - неговото минало е наше настояще...
07.03.2014 01:41
да така мисля...И като цяло, че времето е далеч извън нашите представи за него.
А момента преди меда винаги е по- сладък от самия мед..:)Асамия мед е най- сладък, когато е дошъл вместо жилото, или след него.
Образ и подобие сме му, да..Нещо повече- той е нас и ние сме него.Няма друг начин, предвид, че сме излезли изпод пръстите му..:)
Аз също ти благодаря!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 953296
Постинги: 368
Коментари: 915
Гласове: 5519
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол