Сърцето ми лети над нарисуваните къщи
и меки планини в различни цветове.
Грижливо, топло  слънце с усмивка те прегръща
и кротко в мен се вглежда с усмивка на дете.
Ръцете ти рисуват на музиката пулса
и бавно го приливат през щедър абукат
в безмълвните ми вени и лекичко се спускат
ноти като лодки, понесени свободно
в сърдечен кръговрат.
Рисувам ти криле и ризница от вятър-
далеч да отнесе порязващи въпроси.
Извор ти рисувам, дълбок и благодатен,
повърхността му бистра цветчета бели носи.
С ласкавите пръсти на плачещи върби
косите ти приглаждам, любимото лице
запазвам съкровено в очите- обектив
и в облак мек загръщам летящото сърце.
Есенна картина, с рамка от завеси
в стар сандък прибира пастелния си глас
и пелени дантелени за неродени песни.
Стилно украсява стената между нас.

и тъжна картина - като есен

есента не е тъжна, макар мъдростта й да й придава понякога такъв вид. Картината също, дори е една много пъстра и усмихната картина. : )