Зреят корабите ми,
скъсяват хоризонта.
В платната пеят
кротки ветрове.
Край фара
е приседнала душата
с белязано от бурите лице.
Лениво слънце
в скута ѝ лежи...
Не драска,
тихо мърка
и се гали.
С премрежени
от преданост очи,
лулата ѝ
с опашката си пали.
Порастват корабите ми,
на ръст и на товар,
достига всеки
своя чакан бряг,
на който се запълват
всички очертания;
на който се разлиства
и узрява сняг.