Преди да се родя, усещах лятото.

Приличаше ми някак си на мама.

Излиташе стремглаво във мен ятото,

а болка и омраза още нямах.

Когато се родих, засмя се лятото,

прегърнало света и то със мене.

Целуна ме горещо то над платото,

където почна нашето горене.

Във детството си гонех лудо лятото,

настигах го, а то в екстаз блестеше.

Изливаше се в тънка нишка златото,

а лятото грижовно над мен бдеше.

Със първата любов прогоних лятото,

защото то от ревност чак се схвана.

Изкъпав се щастлив със нея в блатото,

а слънцето внезапно мило стана.

 Сега се гонят рой снежинки в лятото,

настигат ме и странна песен пеят.

Полита уморено-тъжно ятото,

а лятото във мен така сивее...