Стоя на вятъра,
а той е глас
По въздуха
пристигат думите
Проправят път
с вродена страст,
шумят
без никакво приличие,
във благозвучие
и резонанс
трептят
из дългите тунели
на комините

И аз,
коя съм аз?,
че да ги срещам
с късче хляб,
да им сервирам вино,
когато те са шепа свята пръст,
когато те са мисълта и глината,
когато те са неизменна власт,
от която идва,
от която свети
нимбата на всяко име

Думите са светъл знак,
че нещо някога било е
и го има.
Те белези са, но
спасяват и това,
което безвъзвратно
е погубено и не достига.