Пунктирана от немите звезди,
нощта в прозорците ми се наведе.
Очакван сън очите ми плени,

Нека целуна дланта ти
с всички линии разкривени,
които чертаят съдбата ти

Избяга времето
по хълма на мечтите.
В подножието му спирам

Когато след дълго изгаряне се стопиш
като свещ,оставена от богомолец във храма,
малко преди до сълза от восък да се смалиш

Ако те няма,сигурно ще се справя
с това себеотричане-
да си наложа да те забравя

Лампичките по елхата примигваха ту в синьо и зелено, ту в жълто и червено, ту и в четирите цвята.
Софи беше залепила носле на прозореца и гледаше притихналата, заснежена улица. В ръцете си стискаше плика с коледната картичка от баща й.
Кол...

Излезе от банята и погледна към Ник.Още се излежаваше по корем на леглото."Реанимирам след теб"-както обичаше да казва.
Сложи си бельо,разреса и подсуши косата си,за да не се сплете и се метна върху него.
-Ооох!-явно го стресна,но се смееш...

Понякога се обличам в поляна с цветя.
Изпявам слънца и проглеждам в метличини.
В тревите ми тичат боси деца.

В очите с непреплувано море,
с усмивката облечена накриво,
една тъга с изтръпнали нозе

Хлъзгави са стълбите
към небето, Тенорио...
Хлъзгави и... солени.

Преди много, много години - толкова много, че никой не може да каже кога е било, в едни далечни, далечни земи - толкова далечни, че никой не може да каже къде точно били, живеели тумаянтите.
Тумаянтите били хора със свръхсетивно светоусещ...