В хроничното ми, тихо безпокойство,
в най- солените ми среднощни мигли,
в разпънатото в зениците ми покорство,

На баща ми, от чиято смърт днес се навършват трийсет и шест години.
"Казват-лекувало времето.Времето не лекува.
мъката-като жилите-с възрастта се подува.

- Мамо, мамо... Разкажи ми приказка! Моля те! Ама една страшна приказка!
- Децата не трябва да слушат страшни приказки, миличък...
- Мамо, моооля те! Мен не ме е страх! Никак! Разкажи ми една страшна приказка!

Не зная къде отвеждам... Но зная от къде започвам- баща ми е бил Път, а майка ми е солено езеро, образувано на мястото, където на двайсет и третия километър Пътят внезапно е свършил.
От там започвам аз. Избягах преди да бъда асфалтирана и...

Къщата я наследих от баба ми.Много е стара.Преди много години нейния дядо довел в тоя край семейството си,за да избягат от дифтерията,която върлувала тогава в родното му място и взела много жертви.Високо в планината е,а най-близкото село...