Многократно отречени,
болката и истината впиват зъби
в кървящите от пропяване гърла

Странна картинка съм аз-
не пасвам в общия пъзел.
И се преглъщам без глас,

Нито малка, нито голяма,
играя за целта на разбиването.
С жетоните ти, Животе, - взети назаем,

Отронена от облак закъснял-
прошепнал кондензираната зима,
се спускам бавно над града заспал

Той е красив и Неземно богат.
Той е Кралят на булеварда.
И живее в своя палат