И тази нощ е плакало небето...
Подпухнало, лицето му мълчи
и тъмни сенки трупат ветровете

Живота е като пъстър,скъпо платен цирк,
с ловки трикове и двусмислен език
и всеки играе някаква роля,

Вчера видях Любовта
- с два бастуна и плетена шапка,
в две набръчкани вече лица

Ти ме научи по пясъка
да оставям трайни следи.
От разкъсани нощни небета

-Не...не...Остави зеленото!Пънчето на гъбата е бяло...Остави го така.Съвсем леко подчертай със светлокафявото...
Момчето прехапа устни,погледна я и като прочете потвърждението в погледа й,
се зае с кучешката колибка на рисунката,която прав...

Изплъзваш се от устните ми
като шепот,
като молитва,