Понякога ще идвам много тихо-
 когато спиш, за да ти разкажа 
как винаги преди да завали,

Езикът ми от сладко отвикнал е отдавна. 
Изтръпнал е дори от вкусове тръпчиви.
 Навярно за това, от устните ми хладни 

В ушите ми живеят отхвърлените звуци
 на ручеи небесни и ангелски псалтири.
 Душата ми обграждат като свирепи вълци

Примесената кръв по- строга ме създава. 
Потокът й в сърцето по- тежко се разбива.
 Не мисля за това. Приемам се такава-