Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2007 12:46 - Пътеката
Автор: indi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2221 Коментари: 8 Гласове:
0



Не зная къде отвеждам... Но зная от къде започвам- баща ми е бил Път, а майка ми е солено езеро, образувано на мястото, където на двайсет и третия километър Пътят внезапно е свършил.
От там започвам аз. Избягах преди да бъда асфалтирана и павирана. Преди тази цивилизована, каменна обвивка да покрие сърцето ми и да усещам задушаващо само множеството препускащи по мен крака и грохота на тежки автомобили- създатели, вдъхновители и оцеляващи единствено на асфалтирани и павирани пътища.
Избягах и се промуших в пощадените от Времето Гори на Живота, където слънцето не просто се отразява в мен, но лъчине му потъват в първичната ми, животворна пръст. Където чистият въздух достига недрата ми; където чувам песента на птиците и звуците на живата природа.
Извивам се дива и тайнствена, прикрита от милостиви клони и пазена от бодливи храсти. Лъкатуша покрай дъхави поляни и от дланите ми поникват ароматни билки и диви плодове. Изкачвам се и се спускам, очертавам дълбоки пропасти и каньони, провирам се през проломи и рисувам веждите на ждрелата...
По мен не би могъл да върви дълго някой- или невнимателно се подхлъзва и пада в някоя пропаст, или уплашен и невиждащ края ми, отбива, за да потърси път към нещо познато, или се връща... А аз продължавам...
От известно време го усещам. Тих и внимателен, един човек бавно следва завоите ми. Стъпките му са леки и нежни- сякаш стъпва бос. Незная дали е турист, или някой, който се е изгубил... На няколко пъти се подхлъзва, но се изправя и продължава. Върви доста дълго и уверено- сякаш знае къде отива... Което е странно, тъй като аз самата не зная къде отвеждам... Достига места, до които никой не е стигал. Спокоен е, не се страхува- дори си пее... Пее толкова красиво, че усещам как изправям завоите и снижавам стръмнините си. Клоните на дърветата и шиповете на храстите се свиват, за да не издерат лицето му.
Когано за миг се изгубя, той ме открива и ме продължава- сякаш той самият ме създава... И вече не зная кой кого води... И къде? Към пропаст, към Мен, към Него, към Нас?... Незная... Знам само, че никоя пътека не спира посредата, а винаги отвежда някъде. А къде, знае само Времето. Но не казва, а само показва...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ninaantonova - Това е пътека безкрайна,
03.02.2007 16:46
както любовта е Безкрая, и този човек е влюбен, той е устремен към тази бездиханна любов на която се е отдал. И когато човек е стъпил на правия път, то всичко му се нарежда както трябва, т.е. той се намира в хармония със себе си и природата.
цитирай
2. inti - ---
03.02.2007 21:19
Накара ме да се замисля и ме усмихна. Топлина лъха от думите ти... :)
цитирай
3. indi - Блажодаря ти, Нина!
03.02.2007 23:20
Дано е така!
" И когато човек е стъпил на правия път, то всичко му се нарежда както трябва, т.е. той се намира в хармония със себе си и природата." Толкова хубаво си го казала! Лугаме се понякога цял живот за какво ли не... И не знаеме кой е правия път, докато не стижнем до него. И не е важно кога- важно е просто да го има. Има ли го, ще го открием.
Поздрави!:)
цитирай
4. indi - Инти:)
03.02.2007 23:22
И ти ме усмихна. Благодаря ти за милите думи!:)
цитирай
5. shiva - ...
08.02.2007 00:26
ще те целуна само...... защото не мога да намеря думи, които да опишат какво е усещането, когато прочетох това.....
цитирай
6. indi - shiva...
08.02.2007 22:55
:) Благодаря ти! Целувка и от мен:)
цитирай
7. xbizzit - Е, да ама..
13.02.2007 20:25
Жалко само, че човек никога не знае със сигурност дали това е правилния път. Понеже...не знам..Има ли идеално-правилен по-малко правилен и грешен...В живота идеализирани варянти няма..И обикновено човек винаги е разколебан между две възможности...да вярва сляпо и да се самообеждава,че това е правилния път и истиснкото чувство, таяйки в себе си, малко по малко растяща доза съмнение..или..тотално да се съмнява и отрича всичко, да бяга от всички и всичко с едничката надежда, че от следващия път вече наистина всичко ще е идеално...жалко че обикновено и този "сладващ път" се оказва повтарение на предишните опити..
цитирай
8. indi - Е, да...
13.02.2007 20:54
Според мен, всичко става тогава, когато трябва и когато не влагаш прекалено силни надежди и очаквания. Прекалената емоционалност вложена в едно очакване, често действа отрицателно на неговата случваемост. Колкото по- лъкатушен е живота ни, толкова повече неща край себе си ще забелязваме и интересно ще ни бъде.:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 953489
Постинги: 368
Коментари: 915
Гласове: 5519
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол