- Мамо, мамо... Разкажи ми приказка! Моля те! Ама една страшна приказка!
- Децата не трябва да слушат страшни приказки, миличък...
- Мамо, моооля те! Мен не ме е страх! Никак! Разкажи ми една страшна приказка!
- Добре де... Ще ти разкажа... Приказката се разказва за внучката на Червената шапчица, която се казвала Джуниър...Та, живяла си Джуниър с майка си и татко си, а баба й- Червената шапчица живеела в края на гората, както и в оная приказка. Един ден Джуниър влязла при майка си в кухнята и тропнала с краче:
- Скучно ми е!- казала тя- Много, ама много ми е скучно! Искам някакво приключение!
- Милата ми Джуниър!- казала майка й- Ти написа ли си домашните, подреди ли си стаята, изпрати ли " войник" новата кукла, която вчера пострига?...Винаги има какво да правиш...
-Написах ги! Подредих!- тропнала пак Джуниър- и ми е скучно, скучно, скучно! Как може баба ми да е имала по- вълнуващ живот от мен?! Не е честно! Искам и аз приключение! Направи ми топла питка с масълце и сиренце, за да я занеса на баба! Отивам и мен да ме яде вълка!
- Джуниър, излагаш се!-казала снизходително майка й- Никой няма да те изяде. Традициите не са това, което бяха. А и чух, че вълка бил много мил и възпитан...
-Кооой?! Вълкът ли няма да ме яде?! Хич не ми ги разправяй тия! Отивам!
-Е, щом искаш... ходи, но няма да те изяде- ще видиш...- склонила майка й, тъй като Джуниър била много инатлива. Опекла й питка, свалили от тавана кошницата на баба й, извадили от гардероба старата плетена шапка и Джуниър потеглила.
Нарочно вървяла бавно и тръгнала по най- дългия път, та да не изтърве вълка. Не щеш ли, той наистина се появил.
- Здравей, Червена шапчице Джуниър! Много ти отива шапката. Приятен ден!- казал вълкът и понечил да отмине забързано.
-Хеей, Вълчо!- спряла го Джуниър- Няма ли да ме попиташ къде отивам?
- Добре де... Къде отиваш, Червена шапчице?- попитал все така любезно вълкът.
- Ами, при баба. Да й занеса топла питка с масълце и сиренце.- завъртяла се на петичка Джуниър и полюшнала кошничката си.
- Браво на тебе!- казал вълкът- А аз бързам към читалището, където Кума Лиса ще чете истории от " Пилешка супа за душата". Айде, чао! И много поздрави на баба ти!
- Ама...Вълчо!- тропнала с краче Джуниър- Няма ли да ме попиташ къде живее баба ми?
-Честно казано, изобщо не ме интересува къде живее баба ти, но щом е толкова важно за теб, кажи!
-Накрая на горичката...- ухилила се Джуниър.
-Чудесно! Само че, си тръгнала по по- дългия път. Ако свиеш в тази пресечка, ще стигнеш по- бързо и няма да изстине питката...
-Ама, Вълчо!- викнала Джуниър- Не се прави така! Няма ли да отидеш да изядеш баба ми, а после и мен?...
-Моооля? Ти чуваш ли се какво говориш, Червена шапчице Джуниър?! Слушам и не вярвам на очите си! Откъде на къде ще ям баба ти, пък и тебе?! Направо ме обиждаш!
- Какъв вълк си ти тогава?!- креснала Джуниър и запратила по него малката си маратонка- Цялата приказка разваляш!
-Оооо... Това ли било? Приказките не са това, което бяха, миличка... Аз съм вегетарианец, а и не се занимавам с такива неща.
-Ами кой ще ме изяде тогава? Аз искам приключение!- замрънкала Джуниър.
- Незнам, скъпа... Но няма да съм аз. А и в тази гора едва ли ще намериш желаещ. Приключенията не се търсят- те си се случват сами. А и за какво ти е чуждо приключение?
- Тогава ще се изям сама!- ревнала Джуниър и разтворила уста.
-Е, еей! Червена шапчице!... Слушай сега!... Първо, не е героично да се ядеш сама. Ако те изяде някой друг, ще бъдеш героиня. Но да се ядеш сама...И второ- хем няма да можеш да се изядеш цялата- бавно и болезнено е, а и това, което остане от теб, ще бъде грозно и страшно. Зарежи тая идея! Ела сега с мен в читалището, а после ще те водя на купон в кълвача... Обещавам, че изобщо няма да скучаеш!
И така...Червената шапчица- Джуниър и вълка станали приятели...
- Ама, мамо! Каква страшна приказка е това?
- Е как каква? Най- страшната! Много по- страшно е да се самоизядеш сам, отколкото да те изяде някой друг. А и втази приказка, все пак има нещо изядено- това е лошотията и необходимостта някой да бъде изяден!
- Ама нали вълкът е лош?! Ти съвсем объркваш приказката!
- Аааа няма такова нещо! Бащата на този вълк, за който ти разказах, преди време подал молба до Феята на приказките да го освободи от тази кръвожадна длъжност. Не искал все той да е лошия, а другите да са герои. И сменил имиджа...
- Ами... ами...Мамо... Ако червената шапчица вземе и изяде вълка?
- Няма, миличък! Прекалено голям и космат е за преглъщане. А и това би означавало после ловеца нея да разреже, та да спасява вълка... А тя искала да е героиня, все пак...
-Дааа... Разкажи ми още една!
- Друг път, миличък... Сега спинкай!

Забавно :).. хубава приказка .. поздвави ..

Благодаря ти! Радвам се, че ти хареса!
Поздрави!:)

Сигурен съм, че в момента бащата на въпросния вълк (малко преди да подаде молба до Феята на приказките и да бъде освободен от стария имидж) ужасно съжалява за тази история с бабата...Пък и нали сега си има от оня чудесни медени кръгчета, които така блажено се топят в устата...
Така, че...Дилеамата е решена! И справедливостта възтържествува!...

Хехе! Вярно, рекламата!:)))) Да са му сладки! За едно по- миролюбиво отношение между приказните герои!:)))

Некъм призовем всички приказни герои към вечно братство, дружба и любов...

:)) Венсеремос!:)

какво е "Венсеремос"..? Не спираш да ме изумяваш с богатата си езикова култура...:)

Индианец и езикова култура:)))
Мисля ,че победа, но не съм много сигурна... Но ми харесва:))