Толкова е красиво!
Толкова много!
В парка обгърнал
храма на Бога!
Зеленеят дърветата,
зеленеят кубетата...
Зеленеят дори и върбите,
които заради Цветница
пожертваха си косите...
Всеки кичур- по десет цента.
Но, нищо... Пак ще порастнат!
Просто... празничен беше момента...
Само... как да дадеш своята лепта
в такъв атентат срещу дървета?!...
Но... за добро е! За Вяра е?!...
И всичко е хубаво!
Красотата да видиш
съвсем не е трудно!
Тя се вие мистично
дори по стените
в причудливите форми
на криви графити,
в ефирно- трептящият
спомен за пейки...
Но... Красотата се вижда
дори и стоейки!
...сред пищният гланц
на празни обвивки
от вафли, солети
и други хартийки...
А сред всичко
и въпреки всичко това,
изрисуван с : " Мими + Жоро"
и трудни за казване
други неща,
изправил своята сива снага,
някакъв паметник
ни разказва
как преди много, много лета,
някакви хора
на това място
са дали живота си
за тази именно красота...
Дори трикольора отгоре
с ентусиазъм трепти
и почти изобщо не се вижда,
почти изобщо не му личи
черната свастика
точно в средата-
изрисувана с талантлива ръка
от някое чуждо дете...
( ако има изобщо чужди деца! )...
И помня, че имаше
някаква мисъл...
Беше нещо за Красота...
Някаква фраза далечна...
" Красотата ще спести света"...
Или беше - " спаси" ?!...
Не си спомням вече...