Заслушай се!Заслушай се във вятъра!
За тебе дълго снощи му говорих.
Не се страхувай!И не го отпращай,
ако се блъсне във прозореца и го отвори!
Помолих го с въздушните си пръсти
да те погали тази вечер вместо мен,
да очертае профила ти вместо мойте устни,
да потанцува пред очите ти смутени.
Да ме потърси в тях и ако не ме открие,
да разпилее тихото ми утро,
в студените ми шепи да се скрие
-среднощен вопъл на душата ми разпътна.
Но има ли ме в тъмния ти поглед -
разтворена под миглите ти в капки,
да те завърне тук със следващия порив
- в прегръдките на моето очакване.
Заслушай се!Той всичко знае и не спира
- ще продължи по пътя си мусонен
парченца обич по земята да събира
от хвърлени "на вятъра" любови.