В земята се укриват
преследвани идеи
разграждащи безсилно
реална невъзможност -
зародиши на цели,
пометнати фибрилно
в болезненият спазъм
на илюзорен колапс.
И стъпки заблудени
ландшафта сътворяват-
злочестите идеи
в обречен транс да търсят.
А фактите родени,
забравени остават
и чарът им слабее
от виждане " през пръсти".
Но в силната си хватка
държи ме Оптимизъм,
че някоя идея
навярно ще покълне
в разлистен, свеж израстък
на бъдещ реализъм
и цветето й бяло
във факт ще се превърне.
И губя се понякога
в измислени пространства,
в безликото гъмжило
на булеварди шумни,
понякога остатък
от себе си намирам
в прокъсаните мрежи
на остроклюни думи.
Понякога сека
монети от сърцето
и си купувам нежност
" втора употреба" ,
понякога поставям
пред себе си бомбето
и прося малко смелост-
да споря със небето
коя идея точно
ще ми стои по мярка-
в негов интерес,
и мене да осмисля...
И след идейни сделки
сънливо се унасям
в идейната утроба
на неродени мисли.